Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Трябва да вземем приборите от Рок и глита, докато не са изхвърлили телата им — каза свещеникът и внезапно изстена, като се опря на корабните перила. Отстрани, където се беше ударил в мачтата по време на боя, се беше образувала огромна болезнена синина.
Брат Алдо се усмихна. Той потупа кожената торба, която висеше преметната през рамото му. Вътре нещо издрънча.
— Аз помолих Хаймп да ми ги донесе — каза единадесетникът. — Никой от моряците не искаше да ги докосне. Ще ги разгледаме на спокойствие.
Някакъв смътен спомен трепна в паметта на Хиеро. Може би щеше да се сети, но други мисли го отвлякоха.
— Птиците щяха ли да нападнат пиратския кораб? — попита той.
— Не обичам подобни неща, но мисля, че щях да ги заставя. — Тъмнокафявата кожа на лицето му посивя, и Хиеро разбра, че действително брат Алдо е много възрастен човек. Докато те наблюдаваха как хората от двата кораба дружно пренасят сандъците и вързопите със стока от големия кораб в трюма на „Морска дева“, старият единадесетник продължи: — Кой знае как щеше да завърши това. Лоунът е миролюбива, дори плашлива птица, но тежи шест тона и е страшно силна. Лоуните са много редки и досега съм ги виждал само три или четири пъти.
— Нужно е голямо изкуство, за да се управляват такива гигантски същества — с уважение каза Хиеро.
Старецът сви рамене.
— На това съм се учил цял живот, моето момче. Помисли колко неща усвои самият ти за последните няколко седмици… Но бувствувам, че нещо те безпокои.
— Да — каза свещеникът с приглушен глас. — Съществото, което убих, Рок го нарече глит… То притежаваше невероятна хипнотизаторска мощ… той ме парализира почти напълно. Ако Лучара не беше извикала, аз щях да загина и изобщо събитията щяха да тръгнат по друго, трагично за нас направление. Що за звяр беше то?! Моряците побързаха да изхвърлят тялото зад борза и аз не успях да го разгледам. Очевидно тази разумна раса нехуманоиди е свързана с Нечестивия.
— До нас достигат слухова не само за новите мутанти, които вие наричате лемути, но и за още по-странни и опасни същества. Те не са резултат на естествените генетични процеси, настъпили след Гибелта преди пет хиляди години. Тези нови създания се отглеждат в лабораториите на Нечестивия и се обучават на зверските си качества в неговите крепости. Аз също никога не съм виждал глит и съм убеден, че той спада към изкуствено създадена раса.
— Той приличаше на отвратително влечуго, превърнато в още по-отвратителен човек — промълви Хиеро.
— Да, това е типично за Нечестивия. Не мислиш ли така? — попита брат Алдо. Но като че ли той не очакваше отговор; погледът му блуждаеше по сивата и неспокойна морска шир.
10. ЮЖНИТЕ ГОРИ
Над Ниана се бе спуснала нощ. Лодки и малки шлепове се плъзгаха безшумно по обагрения със сребро от лунната светлина залив. Това бяха предимно моряци от акостиралите платноходни кораби, които бързаха да отидат на брега, сред удоволствията на космополитния град. След като слънцето се скри зад хоризонта, товаренето и разтоварването на стоки по многобройните кейове престана и пристанището опустя. Тесните и мръсни улички в близост до него се осветяваха само от фенерите пред кръчмите и къщите със специална репутация. Самотни силуети бързаха по съмнителните си дела. Честните граждани избягваха да се появяват нощем по тези улици. Злото беше пуснало яки корени в този район и само хора, които се ползуваха от неговото покровителство, се осмеляваха да се разхождат там. От друга страна, в югоизточната част на Вътрешното море нямаше друго голямо и удобно пристанище, и главният търговски маршрут, свързващ северозапада на континента с югоизточната му част, минаваше през Ниана. Присъщият на човешкия род стремеж към печалба, дори и при най-тежките обстоятелства, беше толкова настойчив, че търговията процъфтяваше и в това мрачно безвластие, когато тайните управници на града се стремяха да угодят на Нечестивия.
От древната каменна кула, която се извисяваше над града, две тъмни сенки наблюдаваха залятата с лунна светлина чак до черната линия на хоризонта морска повърхност.
— Срещу този човек използувахме какво ли не — чу се резкия глас на едната сянка. — Каквото и да правихме, каквото и оръжие да използвахме, всичко беше безполезно. Той се разхожда безпрепятствено по нашите земи, избягва всички клопки и удари, унищожава хората и корабите ни.
— За съжаление си прав — потвърди вторият глас със също така рязка интонация. — Той вече пресече два Кръга и сега е в нашия, Жълтия. Чух, че ще ни посети С’дана, глава на Синия кръг?