Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Докато той пристигне, нашият враг ще бъде вече тук. Току-що бях в залата за наблюдения. Към града се насочват два прибора-защитници, които са регистрирани в Синия кръг. Направихме справка и разбрахме, че Сините братя са дали четири прибора на пиратите — на Плешивия Рок, на двамата му заместници и на глита, който е бил пратен да контролира Рок.
— Как обясняваш това? — нетърпеливо попита събеседникът му.
— Два прибора-защитници са изчезнали, най-вероятно са били унищожени. Другите два са включени, но се реистрират в пасивен режим. Предполагам, че и четиримата носители са мъртви, но два от приборите са попаднали поради небрежност в ръцете на враговете ни, които безспорно ги изследват.
След кратка пауза вторият събеседник заключи:
— Какво пък, сега е наш ред да покажем на какво сме способни. Уверен съм, че Жълтите братя няма да се посрамят и ще победят северния странник!
Отново настъпи тишина. Двете сенки продължиха да гледат потъналия в лунна светлина град и пристанище. Те се бяха опряли на порутен каменен парапет, който обкръжаваше камбанарията на древна църква; сега тази светиня беше станала символ на Злото.
Първите слънчеви лъчи заиграха на изток. Свежият бриз се примесваше с миризма на гниещи водорасли и уловената риба от пристанищните складове. Тъмните фигури в островърхи шапки и дълги наметала се скриха под сводовете на кулата. Денят настъпваше.
— Преди всичко трябва да разчитаме на здравия си разум, а след това на картата на Нечестивия. — Брат Алдо постави кафявата си ръка върху разстланата на масата карта. — Освен това, не всички знаци и надписи са ни ясни.
Около кръглата маса в центъра на малката каюта седяха Хиеро, старият единадесетник, Лучара и капитан Хаймп. В ъгъла дремеше мечокът. При мъждукащата светлина на окачения на таванската греда фенер той изглеждаше почти два пъти по-едър, отколкото в действителност. Палубата на „Морска дева“ се полюшваше. Корабът плуваше право на юг, към обрасналото с тропическа растителност крайбрежие на Ниана. Бяха изминали само два дни от срещата с пиратския кораб.
— На нашето братство са известни някои от тези символи — продължи брат Алдо, като поглаждаше несъзнателно картата с дланта си, — но понеже такива документи рядко попадат при нас, не съм изцяло сигурен. Ето, например, — показалецът му се плъзна по извита линия, преминаваща през оцветена в зелено територия на югоизток от Вътрешното море. — Тук преминава тайна пътечка, която ние единадесетниците я знаем, но кояко не сме ползували от години. Тази пътечка се намира малко по-северно от основния търговски път, който съединява Ниана с градовете на Лантическото крайбрежие. Именно по тази пътека те водеха, мое дете — старецът погледна ласкаво Лучара.
— Ниана принадлежи на Нечестивия. Погледнете този кръгъл знак, който обгражда целия град. Аз го познавам много добре — той посочи картата, — те не са го изменили от стотици години. Той означава „наше“. Много граждани и чужди търговци не знаят това и смятат Ниана за свободен град. Те не разбират, че Нечестивия съзнателно ги търпи, не взема много високи данъци от тях, но за сметка на това получава богата информация за различни страни. Освен това, много от неговите агенти си слагат маски на честни търговци и безнаказано вършат мръсните си дела.
— Добре, ние също можем да изиграем подобна игра! — възкликна свещеникът. — Готов съм да споря, че ние знаем за тяхните планове повече, отколкото те за нашите!
— Дано е така — каза старецът. — Нека да погледнем другите знаци на картата. Обърни внимание на областите, боядисани в синьо. Тук някога са се взривявали кобалтови бомби, а на древния език кобалт означава син. Това са смъртоносни радиоактивни пустини. Те постепенно намаляват площта си, но все още са опасни. Но дори и там има живот — странен и страшен. Най-обширната пустиня на Смъртта е на юг от Вътрешното море, ето я — брат Алдо докосна картата. — Струва ми се, Хиеро, че градът, който търсиш, е в северната й част. В нея има още няколко големи града, сега изцяло разрушени, но те са в източната й част. Ако ми покажеш картата на Абатството, ще ти кажа това по-ясно. Разбира се, ако ми имаш доверие.
Настъпи неловка пауза. Във внезапната тишина се чуваше дори как пропуква фитилът на газената лампа, люлееща се на късото въже.
— Ти нямаш доверие на Алдо! — Юмрукът на Хаймп избумтя върху масата. — А кой десетки пъти ни е спасявал кожите! А и твоята, пред собствените ми очи, два пъти!