Любов извън закона

Младият мъж спря на края на леглото до една от колоните, разположени в ъглите му, и нежно я придърпа към себе си.

— Малко отклонение, скъпа — каза той, докато хващаше двете й ръце зад гърба й.

— Кратко, надявам се — прошепна Елизабет и се надигна да го целуне по брадичката, като мъркаше от удоволствие.

— Мисля, че си готова вече — рече тихо той и я побутна към украсената колона на леглото така, че гърбът й се допря в нея, а ръцете й останаха от другата страна.

— Това няма да отнеме много време — промърмори й; докато завързваше коприненото въженце на завета на леглото около китката на ръцете й, привързвайки я по този начин към колоната.

— Какво правиш?

В очите й се появи тревога, през разгорещеното й тяло премина ледена тръпка при спомена за последния път, когато беше завързана и похитена от този мъж, който се подчиняваше само на своите собствени закони.

— Забавлявам те… — гласът му беше преминал в шепот, погледът му не се отделяше от нея. — Уталожвам гнева си.

— Но на мен не ми е забавно.

Тя се опитваше да се отърве от въжето, докато в нея се бореха противоречиви емоции, а трескавата й възбуда беше в пълна противоположност с гнева й… с неудобството й.

— Още не съм започнал — отвърна с лека усмивка младият Кари.

Той протегна ръка и леко и деликатно докосна гърдите й през копринената тъкан на роклята. Върховете на пръстите му дразнеха умело зърната й.

— Отвържи ме — прошепна едва доловимо Елизабет.

Усетил нарастващата й възбуда, Джони се усмихна самоуверено.

— Сигурно ще те отвържа… но първо трябва да съблечем дрехите ти. А сега ме помоли нежно, с истинска съпружеска преданост — подсказа й той, като отстъпи крачка назад. — Хайде, помоли ме да те съблека, както се полага на една покорна съпруга.

— Не можеш да ме накараш да го направя — отвърна младата жена, без да сваля от него изгарящия си от страст поглед, — ако аз самата не го искам.

— Мога да те накарам да направиш каквото и да е — увери я той с изпълнен с нежност глас.

— Но само сега, когато съм в това състояние — прошепна тя, вдигнала леко брадичка, за да може да го гледа в очите. Огънят на възбудата разпалваше постепенно всичките й сетива, пулсирането, което усещаше между краката си, ставаше все по-силно.

— Аз пък знам как да те държа в това състояние — каза Джони. — А ти винаги ще искаш още. Затова сега ме помоли нежно, котенце, и тогава ще те съблека и ще се заемем с по-приятни неща.

Той докосна белеещата се плът на гърдите й, която се виждаше изпод дантелената й кърпичка. Пръстите му се плъзнаха леко в деколтето й.

— Харесва ли ти? Усещаш ли как трепетът слиза надолу между бедрата ти? Иска ли ти се да ме почувстваш? Кажи ми това, което искам да чуя, и аз ще задоволя желанието ти.

Очите й се отвориха, защото гласът му внезапно беше станал по-дрезгав.

— Трябва да го направиш заради мен.

Той говореше сериозно и Елизабет го разбра.

— Не мога ли да разчитам на помилване?

— Не. Искам да го чуя, никога не съм имал съпруга.

— А ако не го направя?

Младият мъж си пое дълбоко въздух. Никога досега не беше изпитвал подобни чувства.