Потомците на Шанара

След това се случи нещо странна. На четвъртия ден от тази игра на нерви Уокър започна да преоценява доводите си. Има ли смисъл да чака седмици или месеци за да се отърве от книгата? Ще има ли някакво значение? Какво доказваше това, освен някакво изродено негово твърдоглавие? Каква игра играеше и за чия сметка?

Уокър отхвърли въпроса, докато денят отминаваше и мракът наближи, след това седна загледан в книгата, докато огънят в камината догаряше и среднощните часове наближаваха.

— Не съм силен — прошепна той. — Изплашен съм.

Прецени възможностите в тишината на мислите си. Накрая се изправи, прекоси стаята до масата и се спря. За миг се поколеба. След това посегна и взе Историята на Друидите. Погледна я внимателно.

По-добре да видиш Демона, който те преследва, вместо да си го представяш.

Върна се до стола си за четене и отново седна, а книгата постави в скута си. Полъх повдигна главата си от мястото до огъня, където спеше, а искрящите му очи погледнаха Уокър. Уокър отговори на погледа му. Котката премигна и отново заспа.

Уокър Бо отвори книгата.

Зачете бавно, оставяйки очите си да се възхищават на прекрасните рисунки. Бе решен, че след като веднъж я е отворил, не бива да пропуска нищо. Тишината стана още по-дълбока и се нарушаваше само от гърлените звуци на котката, която спеше, и пукането на съчките в огъня. Само веднъж се замисли как всъщност Коглайн се е сдобил с книгата — със сигурност не от Паранор. — но мисълта изчезна и Историята го погълна, както океанът поглъща отроненото изсъхнало листо.

Описаното време бе на Бремен, когато е бил един от Друидите, а Господарят на Магиите почти е бил разрушил целия Съвет. Имаше приказки за черната магия, която бе превърнала разбунтувалите се Друиди в ужасяващи същества. Описваха се различните варианти на магията, която Бремен бе открил, но е бил и достатъчно умен, за да се страхува от тях. Бяха засегнати всички страховити тайни на магията, които повечето практикуващи я подценяваха. Било е време на ужасни промени в Четирите земи и Бремен е бил единственият, който е осъзнал какво ще се случи.

Уокър прелистваше страниците с все по-голямо любопитство. Коглайн имаше предвид, нещо определено в тази История. Каквото и да е било, все още не бе стигнал до него.

Хроникьорът обясняваше, че Носителите на Черепи бяха завзели за себе си Паранор. Бяха решили, че той ще е техният дом. Но Господарят на Магиите се е чувствал застрашен там най-вече заради пещите, горящи под самия замък, в който се е съхранявала древна магия. Така че, той повикал при себе си Носителите на Черепи и отпътувал на север…

Уокър се намръщи. Бе забравил тази част.

За известно време Паранор е бил напълно изоставен и тогава е можело да принадлежи на бунтовниците. Все пак втората война на Расите бе продължила четири години.

Прехвърли още страници. Преглеждаше всичко, без да знае какво точно търси. Бе забравил предишното си решение да не се оставя да бъде воден от Коглайн. Любопитството и интелектът му бяха твърде сериозни, за да превъзмогне всичко. Тук имаше тайни, които никое човешко око не бе виждало от стотици години, знания, с които са разполагали единствено Друидите и са ги давали на хората само когато е било необходимо и колкото трябва. Такава сила! Колко време е била крита от Аланон, а преди него от Бремен, преди него от Галафил и първите Друиди, а преди тях…?