Потомците на Шанара

Усмихна се, но в усмивката й имаше тъга. Изправи се.

— Имам работа. Привършвай с багажа! — Мина покрай него и изчезна надолу по стълбите.

Утринните часове се изнизаха, а Падишар все още не се беше завърнал. Пар не правеше нищо и имаше все по-голямо желание нещо да се случи — каквото и да е. Кол и Морган минаваха от време на време и той им говореше за желанието си да се противопостави на вожда на бунтовниците. Никой не бе особен оптимист за шансовете му.

Вятърът започна да свисти покрай капаците и вратите на старата къща, в която бяха затворени. Небето стана още по-застрашително, но все още не валеше. Играеха на карти, за да убият времето, след като бяха изчерпали темите за разговор.

Наближаваше средата на следобеда, когато се върна Падишар. Провря се през предната врата, безмълвно прекоси стаята и направи знак на Пар да го последва. Отведе го в малка стаичка в задната част на сградата и затвори вратата след него.

Когато останаха сами, сякаш не успя веднага да намери думите.

— Доста внимателно обмислях какво трябва да направим — каза накрая. — Или ако предпочиташ, какво не бива да правим. Всяка грешка сега може да е последната ни.

Дръпна Пар към една пейка до стената и двамата седнаха.

— Въпросът е за този предател — тихо каза той. Очите му светеха и бяха сурови, но Пар не успя да разчете всичко. — Първо бях сигурен, че трябва да е един от нас. Но не съм аз или Дамсън. Тя е извън подозрение. Не си ти. Може да е брат ти, но не е и той, нали?

По-скоро го съобщи като факт, отколкото да зададе въпрос. Пар поклати глава, съгласявайки се.

— Или планинецът?

Пар повторно поклати глава.

— Значи остават Киба Блу, Стасас и Друт. Блу най-вероятно е мъртъв — това означава, че ако е бил той, значи е бил достатъчно глупав да се остави да умре при задържането ни. Не е в негов стил. А другите двама са с мен почти от самото начало. Изглежда немислимо който и да е от тях да ме предаде, независимо от цената или причината. Провиненията им пред Федерацията са почти колкото и моите.

Мускулите на челюстта му се стегнаха.

— Значи все пак като че ли не е никой от нас. Но кой друг би могъл да разкрие плана ми? Разбираш ли какво имам предвид? Тази сутрин приятелят ти, планинецът, спомена нещо, което почти бе забравил. Когато пристигнахме в града и отидохме на пазара, сторило му се, че е видял Хайърхоун. Тогава помислил, че е сгрешил, а сега се колебае. Ако забравим, че Хайърхоун доста пъти е държал живота ми в ръцете си и не ме е предал, как би могъл да го направи сега? Никой освен Дамсън и хората, които доведох, не знаеше къде, кога, какво и как ще преследваме. Въпреки това войниците от Федерацията ни очакваха. Те знаеха.

Пар веднага забрави плана си да каже на Падишар, че му е дотегнало.

— Тогава кой е бил? — попита той. — Кой би могъл да бъде?

Усмивката на Падишар беше насилена.

— Въпросът ме измъчва както мухите — потен кон. Все още не знам. Но може да си сигурен, че рано или късно ще науча. Засега няма значение. По-голяма риба гоним. — Наклони се напред. — Прекарах сутринта с един човек, мой познат, който следи какво става в най-високите кръгове на Федералните власти в Тирзис. В него съм сигурен — може да му се вярва. Дори Дамсън не го познава. Той ми разказа някои интересни неща. Изглежда, че вие с Дамсън сте ни спасили точно навреме. Рано на другата сутрин е пристигнал Римър Дол, за да проведе лично разпита ми — думите на бунтовника се прекъснаха от въздишка на удовлетворение. — Бил е много разочарован да открие, че съм си тръгнал по-рано.