Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Заведи ме при затворниците! — тихо каза Дамсън и застана до лявото му рамо.
Войникът прочисти гърлото си, след което колебливо каза:
— Не мога без заповед от командира.
Дамсън го съзерцаваше, принуждавайки го да гледа на другаде.
— Къде е командирът ти? — попита тя.
— Спи долу — отговори мъжът. — Ще го събудя.
— Не! — Дамсън спря опита му да тръгне. — Заедно ще го събудим.
Прекосиха стаята и през масивна врата заслизаха по слабо осветените стълби. Пар продължаваше да тананика молитвената песен, която плашеше войника. Всичко вървеше по плана, така както се надяваха с Дамсън. Заслизаха надолу, заслушани в шума на собствените си стъпки. В дъното на стълбището имаше две врати — тази вляво бе отворена и водеше към осветен коридор. Войникът ги поведе по него до друга врата, на която почука. Когато никой не отговори, той почука отново, по-остро.
— Какво има, проклет да си? — изсумтя глас отвътре.
— Отворете веднага, командир! — отговори Дамсън с глас, който накара и Пар да потрепери от хлада в него.
Някой се засуети и вратата се отвори. Там застана федералният командир с късо подстриганата коса и неприятните очи. Туниката му бе наполовина завързана. Видя Търсачите. Още по-зле — видя Римър Дол.
Заряза опитите си да оправи туниката си и излезе в коридора.
— Не очаквах някой да дойде толкова скоро. Съжалявам. Случило ли се е нещо?
— По-късно ще го обсъдим, командир — Жестоко каза Дамсън. — Засега ни заведете при затворниците.
Само за миг се прокрадна съмнение в очите на другия, сянка на притеснение, че не всичко е съвсем наред. Пар засили магията си като му показа какво може да се случи, ако поставя под въпрос заповедта. Това бе достатъчно. Командирът ги поведе обратно по коридора, свали ключ от кръста си и отключи другата врата.
Влязоха в проход, осветен от една-единствена лампа. Командирът я взе и ги поведе. Дамсън ги следваше. Пар пропусна втория войник и тръгна последен. Гласът му бе започнал да се стяга. По-трудно бе да се съсредоточава върху няколко обекта. Трябваше да отпрати втория.
Проходът бе направен от камък и хоросан, а миришеше и на глина. Пар разбра, че са под земята, вероятно и под долината.
Не бяха минали много, когато стигнаха до килиите които бяха като клетки от камък с железни врати. Човек не можеше да се изправи в тях. Цялата групичка беше в първата от тях. Седяха или се бяха излегнали на пода. Очите им се разшириха недоверчиво, защото истината и магията се смесваха пред тях. Кол разбра какво става. Вече беше на крака, тръгна към вратата и повика и другите след себе си. Дори Падишар се подчини на жеста, осъзнавайки какво ще се случи.
— Отворете вратата! — заповяда Дамсън.
Отново в очите на федералния командир се отрази недоверие.
— Отворете вратата, командир — нетърпеливо повтори Дамсън. — Веднага!
Командирът взе втори ключ от връзката на кръста, мушна го в ключалката и го завъртя. Вратата се отбори. Изведнъж Падишар Крийл го сграбчи за врата преди всички да се усетят. Стегна хватката си така, че другият едва дишаше. Патрулният войник се опита да отстъпи към Пар, но бе заловен отзад от Морган.
Затворниците се събраха в проходчето и поздравиха с усмивка Дамсън и Пар. Падишар не им обърна внимание. Беше зает с безпомощния федерален командир.
— Кой ни предаде? — изсъска нетърпеливо той. Командирът се опитваше да се освободи, а лицето му стана червено от натиска върху гърлото.
— Бил е един от нас, каза! Кой?
Командирът каза на пресекулки.
— Не… знам. Никога не съм го виждал…
Падишар го разтърси.
— Не ме лъжи!
— Никога… Само… Съобщение.
— Кой беше? — настоя Падишар, а кокалчетата на ръцете му бяха побелели от стискане.
Ужасеният мъж започна да рита. Падишар рязко блъсна главата му в каменната стена. Командирът заприлича на парцалена кукла.
Дамсън го дръпна:
— Достатъчно — каза тя спокойно, без да обръща внимание на яростта в очите на другия. — Губим време. Той явно не знае. Да се махаме оттук. Достатъчно рискувахме за един ден.
Вождът на бунтовниците я изгледа мълчаливо за миг, след това остави човека да падне.
— Въпреки всичко, ще го открия. Обещавам ти! — закле се той.
Пар не бе виждал по-разгневен човек. Дамсън не му обърна внимание, обърна се и махна към Пар да се движи. Той ги поведе нагоре по стълбите. Не бяха правили план как ще излязат, след като стигнат до приятелите си. Бяха решили, че най-добре ще е да действат според обстановката. Помещението горе бе празно и те тихо го прекосиха. Само Морган се забави, за да разгледа оръжията и да открие Меча на Лий. С усмивка го върза на гърба си и последва останалите.