Талисманите на Шанара

Рен гледаше надолу към широкия стан. Доложеното се оказа вярно. Армията се стягаше, опаковаше припасите, подреждаше се в колони и се готвеше да потегли. Някои войници от челните отряди вече бяха поели на път в посока на север. Каквото и да бе постигнала атаката на Елфите, тя не бе успяла да накара армията да се откаже от първоначалното си направление. Походът към Арборлон беше възобновен.

Грейл прелетя над цялата армия и Рифт вече насочваше Рока обратно, но Рен го дръпна за ръката и му направи знак да продължи. Не че търсеше нещо специално, но просто искаше да бъде сигурна, че нищо не е убягнало от погледа й — дали не идваха разузнавачи откъм Градовете на Южната земя, дали не се осъществяваше обмен на информация, дали не пристигат подкрепления. Предупреждението на Тайгър Тай кънтеше в ушите й.

Продължиха полета си над мътните води на Мермидон, излязоха от Пайкън и полетяха над равнините на юг, след което свиха на изток над Саваната по посока на Кърн. Ливадите се простираха на югоизток — равни, зелени и напечени от лятната жега. Вятърът брулеше лицето й и шибаше очите й, докато в тях се появиха сълзи, Ъринг Рифт се бе привел напред, хванал се с ръце за врата на Грейл, неподвижен като камък, направлявлявайки Рока по усет.

Пред тях Мермидон рязко завиваше на изток, стесняваше се, после отново се разширяваше и се изгубваше сред поляните. Реката, мудно придошла от дъждовете, затлачена от свлачища от планините и горите, равномерно течеше в естественото си корито.

На далечния бряг един лъч светлина се отрази в нещо метално, което се движеше. Рен примигна с очи и докосна Рифт по рамото. Летящият ездач кимна. Той също го беше видял. Забави Грейл и насочи Рока по-близо зад укритието на дърветата, откъм северния край на Ирибис.