Кенилуърт [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
— Може би неувереността във вашето благоволение — отговори кралският ковчежник — е причината за това различие, което не убягна — какво ли изобщо би могло да убегне — от погледа на ваше величество.
— Подобна неувереност е оскърбителна за нас, милорд — отвърна кралицата. — И двамата са ни близки и скъпи и ние, без да правим разлика, ще използуваме тяхната доблестна служба за благото на нашето кралство. Сега ще прекъснем техния разговор. Лорд Съсекс и лорд Лестър, имаме още нещо да ви кажем. Тресилиан и Варни са ваши приближени — имайте грижата и те да ви придружават в Кенилуърт. А щом Парис и Менелай ще присъстват, бихме искали там да ни бъде представена и красивата Елена, чиито непостоянни чувства предизвикаха тази свада. Варни, твоята съпруга трябва да бъде в Кенилуърт и да бъде готова да ми се представи, щом наредя. Лорд Лестър, надяваме се, че ще се погрижите това да бъде изпълнено.
Графът и неговият щалмайстор се поклониха ниско, после вдигнаха глави, но без да имат смелост да погледнат кралицата, нито пък да се погледнат един друг. В този миг и двамата изпитваха чувството, че примката, изплетена от собствената им лъжа, е готова да се затегне около самите тях. Елизабет обаче не забеляза объркването им и продължи:
— Лорд Съсекс и лорд Лестър, след малко ще имам нужда от вашето присъствие в Тайния съвет, където ще се обсъждат важни въпроси. После за развлечение ще се разходим по реката и вие, милорди, ще ни придружавате. Това впрочем ни напомни нещо: вие, сър кавалер на Изцапания плащ (тя удостои Роли с усмивка), не забравяйте, че също трябва да ни придружите на разходката. Ще ви бъдат дадени необходимите средства, за да си обновите гардероба.
Така завърши тази знаменита аудиенция, на която Елизабет показа — както и през целия си живот — цялото своенравие на своя пол, но също и здравата си и разумна политика, в която нито един мъж или жена в света не можаха да я надминат.
ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА
Е, пътят е избран, платна вдигнете,
мерете често с лот дълбочината!
Кормчийо, бди: край този бряг суров е пълно
с плитчини, скали, в които
сирена дебне — като гордостта,
мъжете мами тя и ги погубва.