Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 227
Перейти на страницу:

На заседанието на Съвета бе подложен на разискване и въпросът за злочестата Мери, която вече седма година; преживяваше безрадостно затворничеството си в Англия. Изказаха се и мнения в полза на онеправданата кралица, и Съсекс, заедно с неколцина други, позовавайки се на международното право и нарушаването на законите на гостоприемството, ги подкрепи много по-пламенно — макар и в омекотена форма и с известни уговорки, — отколкото би могло да бъде приятно на кралицата. Лестър застана на противното мнение, като разпалено и красноречиво изтъкна необходимостта шотландската кралица и занапред да бъде най-строго надзиравана, считайки това като особено важна мярка за осигуряване безопасността на кралството и най-вече — на свещената личност на Елизабет. Той подчерта, че дори един-единствен косъм от нейната глава трябвало да представлява за лордовете повод за по-голяма грижа и тревога, отколкото животът и съдбата на нейната съперница, която след напразните си и неоснователни домогвания за английския трон се е превърнала в надежда и насърчение за всички врагове на Елизабет в Англия и чужбина. Накрая той помоли лордовете да го извинят, ако в ораторския си порив е засегнал някой от присъстващите, но безопасността на кралицата била за него тема, която винаги можела да го накара да наруши обичайната си сдържаност в спора.

Елизабет го смъмри леко, загдето отдава прекалено голямо значение на нейните лични интереси, но все пак се съгласи, че щом на бога е угодно да събира в едно цяло нейните интереси и интересите на поданиците й, тя само ще изпълни дълга си, като вземе налаганите й от обстоятелствата мерки за самозащита. Затова, ако съветът сметне за благоразумно да се продължат строгите мерки по отношение на нейната нещастна шотландска сестра, то тя би могла, като се надява, че никой няма да я упрекне за това, да помоли графиня Шрусбъри да се отнася към Мери дотолкова любезно, доколкото това е съвместимо с една строга охрана. След това внушение съветът бе разпуснат.

Никога по-рано не бе правен път на „милорд Лестър“ с такава готовност и угодливост, както сега, когато минаваше през изпълнените с хора преддверия, за да отиде до реката и да съпроводи нейно величество до баржата й. Никога по-рано церемониалмайсторите не бяха се провиквали така гръмко: „Път, дайте път на благородния граф!“ Никога тези разпоредби не бяха изпълнявани по-бързо и по-почтително. Никога толкова много очи не бяха се насочвали към него, изпълнени с надеждата да получат благосклонен поглед или поне да бъдат разпознати; а сърцата на по-низшите му привърженици туптяха ускорено, раздвоени между желанието да му поднесат своите поздравления и страха да не се натрапват на вниманието на оня, който стоеше тъй несравнимо по-високо от тях. Целият двор считаше края на очакваната с такова вълнение и тревога аудиенция за решително тържество на Лестър, и всички бяха убедени, че ако не е напълно затъмнена от неговия блясък, звездата на съперника му най-малкото ще трябва отсега нататък да се върти в по-тъмни и по-далечни сфери. Такова беше мнението на двора — и на висшите и на низшите придворни — и от това се определяше поведението им.

От своя страна и Лестър никога не бе отговарял с по-голяма готовност и с по-снизходителна любезност на всеобщите поздравления и никога не се бе старал така внимателно да изслушва (според думите на един, който е стоял недалеч от него по това време) „ценните мнения на хората“.

Любимец на кралицата, той се стараеше да удостои всички с поклон или поне с усмивка, а от време на време — и с по някоя добра дума. Повечето от тези жестове на внимание бяха отправени към придворни, чиито имена отдавна са потънали в забвение, но имаше и имена, които звучат странно за нашия слух, когато се свързват с най-банални събития от ежедневието, над което ги е извисило признанието на поколенията. Ето някои примери от разговорите на Лестър:

— Добро утро, Пойнингс! Как са вашата съпруга и красивата ви дъщеря? Защо не се появяват в двора?

— Вашето искане е отхвърлено, Адамс. Кралицата няма да дава повече разрешения за монополи, но аз бих могъл да ви помогна в нещо друго.

— Драги олдърмен105 Ейлфорд, прошението на града относно Куинхайд ще бъде уважено, ако скромното ми влияние може да изиграе някаква роля.

— Мистър Едмънд Спенсър, от любов към музите аз с удоволствие бих ви помогнал във връзка с вашия ирландски иск, но вие сте обидили кралския ковчежник.

вернуться

105

Олдърмен — член на градския съвет — съветник.

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)