Островът от предишния ден

Един ден, тъй като било много горещо и докато работел сам на Наблюдателницата, отец Каспар свалил расото си (бил, казваше със срам добрият йезуит, съгрешил срещу скромността, да можеше да го прости сега Бог, след като го беше веднага наказал!) и някакво насекомо го ужилило по гърдите. Отначало усетил само бодване, но още щом се прибрал на борда вечерта, бил връхлетян от силна треска. Не бил казал никому за произшествието, през нощта имал бучене в ушите и тежест в главата, капитанът разтворил расото му — и какво толкова видял? Една пустула, каквато могат да причинят осите. Какво ти, дори някои по-едри комари. Но в очите на другарите му подутината мигом се превърнала в карбункул, антракс, синя пъпка — с една дума, бубон, от явен по-явен симптом на pestis, quae dicitur bubonica, както и било веднага записано в дневника.

Паниката плъзнала на борда. Излишно било отец Каспар да разказва за насекомото: всеизвестно е, че чумавият винаги лъже, за да не бъде отлъчен. Излишно било да уверява, че чумата той я познавал добре и чума това не било по много причини. Екипажът едва не поискал да го хвърли в морето, за да пресече пътя на заразата.

Отец Каспар се опитвал да обясни, че по време на голямата чума, поразила Милано и Северна Италия дузина години преди това, бил изпратен заедно с други свои братя да оказва помощ в лазаретите и да изучи отблизо явлението. Така че знаел много за тая прилепчива напаст. Има болести, които сполитат само отделни люде, и в различно място и време, като Sudor Anglicus; други, присъщи само на определена област, като Dysenteria Melitensis или Elephantiasis Aegyptia; и такива най-сетне като чумата, които връхлитат за дълго време всички жители на много области. Чумата се вещае от петна по слънцето, затъмнения, комети, на излизане на подземни животни, които изпълзяват от дупките си, растения, които клюмват от отровни изпарения. Никое от тези знамения обаче не се бе явило нито на борда, нито на сушата, нито в небето, нито в морето.

На второ място чумата положително се предизвиква от зловонни пари, които се надигат от тресавищата, от разложението на многото трупове по време на война или дори от нашествия на скакалци, които се давят на рояци в морето и после биват изхвърлени по бреговете. Заразата се получава именно посредством тези излъхвания, които проникват през устата и от дробовете по кухата вена стигат до сърцето. Но в течение на плаването, освен от смрадта на водата и храната, която впрочем причинява скорбут, а не чума, тези мореплаватели не бяха страдали от никакво злотворно изпарение, дори бяха дишали чист въздух и най-здравословни ветрове.