Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Сутринта на втория ден след метежа във Виена пристига президентът Миклас. Скоро след това на летището каца специалният самолет на Мусолини, с който пътувала госпожа Долфус. Президентът и вдовицата се виждат край ковчега на мъртвия. Президентът изчаква да мине погребението и веднага свиква Министерския съвет. Взема се решение заместник на Долфус да бъде д-р Курт Шушниг.
След като научава за смъртта на Долфус, виенската полиция веднага предприема издирване на убиеца. Министърът на правосъдието натоварва прокурора доктор Вотава да поеме ръководството на следствието. Съпро-воден от опитни детективи, прокурорът отива в канцлерството в момента, когато извеждали затворниците. На криминалистите било ясно, че убиецът е сред тях, но при разпита никой не признавал.
Тогава полицейският комисар Петернел решава въпроса по своему. Промъква се сред сто и петдесетте арестанти и се държи с тях като истински есесовец.
Бил убеден, че всеки освен него знае кой е убиецът на Долфус. Трябвало само някой да се изпусне. Не минава много време и комисарят застава пред атентатора Ото Планета, който бил нервен, несигурен, тъй като съзнавал, че тези сто и петдесет есесовци знаят за престъплението му и че няма никаква надежда да се измъкне. Тъкмо това използувал и комисарят Петернел и му казал, че полицията знае всичко и единствената надежда е да си признае доброволно пред началника на полицията, като по този начин си осигурява смекчаващи вината обстоятелства.
Ото Планета бива откаран при началника на полицията н признава, че е убил Долфус. Още на 30 юли убиецът и неговите помощници са изправени пред специален военен съд, който разкрива истинското лице на заговорниците. Тридесет и пет годишният продавач Ото Планета е отявлен нацист, служил дълги години в армията. След като бил заподозрян в участие в заговор срещу републиката, той бил принуден да смени униформата с цивилни дрехи. Пред съда твърди, че бил уволнен неоснователно, но веднага побърза с гордост да заяви, че от 1929 г. е член на NSDAP, а по-късно бил приет в SS войски и служел в SS щандарт 89.
Получил заповед да участвува в акцията на „Балхаусплац“, дали му яке, собственоръчно зашил пагоните си с отличителни знаци на старши лейтенант, преоблякъл се в частна квартира и пристигнал в спортната зала, където го включили в поделението на капитан Фридрих, псевдоним на неговия съучастник Холцвебер. С него, разбира се, се познавали отдавна, тъй като служили заедно в армията.
Обвиняемият Планета обрисува целия ход на действието, като подчертава, че не искал да стреля, дори им била забранена употребата на оръжие, просто недоумявал как е станало това. А когато съдията го пита защо е участвувал в метежа, отговаря: „Аз съм есесовец. Действувах по заповед!“
Холцвебер бил ротмистър и служил седем години в пехотен полк като домакин. След чистката като нацист трябвало да излезе от армията. И тъй като не можел да си намери работа и останал без прехрана, присъединил се към метежниците. Той също получил униформа на австрийски офицер, разбира се, не истинска, а след като го определили да ръководи акцията в канцлерството, получил и плана на сградата.
Между показанията на обвиняемите и на свидетелите — държавния секретар Карвински, камериера Хедвицек и други — нямаше принципни противоречия. Съдебните експерти установяват, че и двата изстрела са дадени от разстояние най-много двадесет сантиметра, следователно не може да става дума за случайност, а за умисъл.
И двамата — Ото Планета за убийство и за измяна, а Холцвебер за измяна — бяха осъдени на смърт. Три часа след обявяването на присъдата те били обесени на двора на Земския съд. Опитвайки се поне пред себе си да обосноват смъртта си, те извикват: „Хайл Хитлер! Умирам за Германия!“
Един от главните инициатори на метежа известният националсоциалист, виенският адвокат д-р Ото Вьохтел, който бе ръководил операцията в спортната зала в „Зибенщернгасе“, успя да избяга зад граница, като се надяваше, че германските нацисти ще го посрещнат с разтворени обятия. Нали бе работил по техни указания и за тях, нима е виновен, че метежът не успя. Хитлер възнагради черноработника по своему. Изпрати д-р Вьохтел в концлагера в Дахау.
Междувременно бяха осъдени н други заговорници. Командирът на ударната команда, която се бе опитала да завземе радиото, Ханс Домес получи смъртна присъда, а останалите бяха осъдени на доживотен затвор. Те не останаха задълго там, след аншлуса бяха освободени и нацистите ги славеха като герои.