Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Ей, чувате ли? Отворете, за да не стане по-лошо! Върнете ни парите!
Без да му мисли много, Козлето се затича към прозореца и го разтвори широко. Погледна надолу и като видя, че не е безопасно да се скочи от третия етаж, извади от единия огнеупорен сандък канапите, с които бяха обвързани пачките с акции, и почна да ги свързва един за друг. Незнайко се залови да му помага. През това време шумът отвън нарастваше. Вратата се огъваше под ударите, но не се поддаваше.
Изведнаж настъпи тишина. Тълпата пред вратата сякаш се спотаи. Козлето се надвеси от прозореца, пусна края на въженцето на двора и като се убеди, че то стига до земята, върза другия му край за тръбата на парното отопление, която се намираше до прозореца.
— Спущай се! — изкомандува той на Незнайко.
Незнайко не чака да му повторят и бързо се спусна надолу по въженцето. В това време отвън наново се чу шум.
— Хайде, удряй! — извика някой.
Раздаде се мощен удар.
— Още веднаж!!
Вратата потрепера при втория удар. Щом видя, че Незнайко благополучно стигна долу, Козлето се метна на прозореца, улови се с две ръце за въженцето и се спусна.
— Още веднаж! — изкрещя някой отвън.
Този път ударът беше толкова силен, че вратата изтрещя, откачи се от пантите и се сгромоляса на пода. Заедно с нея в кантората влетяха няколко дребосъчета с огромния капак от писмената маса, който те бяха използували като стенобойна машина. Всичко това стана толкова неочаквано, че няколко дребосъчета се проснаха на пода и си разкървавиха носовете. Тълпата в миг изпълни кантората. Едни от акционерите се затичаха към огнеупорната каса, други се спуснаха да отварят огнеупорните сандъци и да измъкват от тях амбалажната хартия, в която преди това бяха опаковани пачките с акции.
Когато се убедиха, че никъде няма пари, дребосъчетата се разяриха толкова много, че счупиха стъкления шкаф, измъкнаха скафандъра на Незнайко и го направиха на парченца. Най-сетне погледнаха през прозореца и видяха въженцето, което висеше надолу.
— През прозореца са избягали! — досети се някой.
Няколко дребосъчета почнаха да се спущат по въженцето, а другите изтичаха вън от кантората и се втурнаха надолу по стълбата.
Беше вече късно. От Незнайко и Козлето нямаше и помен. Когато стъпиха на земята, те прекосиха тичешком двора, който за тяхно щастие се оказа с два изхода, й се намериха на друга улица. Там те се смесиха с тълпата минувачи и скоро бяха вече далеч от мястото на произшествието.
— Трябва да отидем на Извитата улица в магазина за разнокалибрени стоки. Може би ще заварим там господин Шмекерленд — предложи Козлето.
Двамата приятели бързо стигнаха до Извитата улица, отбиха се в Змийската пресечка и взеха да търсят магазина за разнокалибрени стоки, но той беше изчезнал.
— Чудна работа! На всичко отгоре и магазина го няма никакъв! — извика с досада Козлето.
Те огледаха цялата Змийска пресечка, от единия й край до другия, върнаха се обратно, а след това минаха и трети път по нея. Най-после Козлето се спря пред една сладкарница, която сякаш за първи път виждаше на това място, и рече:
— Ама че работа! Според мене, тук се намираше разнокалибреният магазин, а не някаква сладкарница.
Незнайко и Козлето влязоха вътре и попитаха една от продавачките не знае ли какво е станало с разнокалибрения магазин. Продавачката отговори, че разнокалибреният магазин бил закрит, понеже собственикът му неочаквано забогатял и заминал да пътешествува. На същото място сега отворили сладкарница.
— Чу ли? „Неочаквано забогатял и заминал да пътешествува!“ — измърмори Козлето, когато те с Незнайко излязоха на улицата.
Той измъкна от джоба си бележката, която им беше оставил Шмекерленд, и почна да я чете отново.
— Защо Мигача и Шмекерленд пишат, че са принудени да се спасяват с бягство? — рече Козлето. — Да не би те предварително да са знаели какво ще бъде напечатано във вестниците и затова са решили навреме да избягат с парите? Във всеки случай не бива да оставаме тук, а да заминем и ние за Сан-Комарик. Това е хубав град. Едно време съм живял там.
Влакът за Сан-Комарик тръгваше чак привечер, но Незнайко и Козлето се бояха да се върнат в хотела, където можеха да попаднат в ръцете на неволно измамените от тях акционери. Двамата приятели поскитаха до обед из градския парк, а после намериха една малка гостилничка, където не бяха ходили дотогава, и се наобядваха хубаво, като оставиха там почти целия си наличен капитал. Останалите им няколко сантика изхарчиха за сладолед и за бутилка газирана вода със сироп, която решиха да вземат със себе си за из път.