Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
Копие: Районен център по здравеопазване
Копие: Комисия по здравеопазване
Копие: Министерство на здравеопазването
Копие: Министерство на външните работи
Копие: bTV Новините
На вниманието на всички заинтересовани органи
Отн.: Опасност от заразяване с хепатит на чужди граждани в отделение по хемодиализа към МБАЛ „Св. Магдалина“, гр. Равен
Тази сутрин, 22.05.2003 г., осем белгийски граждани започнаха първата си хемодиализна процедура в нашето отделение. Още осем ще бъдат обслужени до края на деня. Така общо 16 белгийски граждани ще проведат по шест хемодиализи, докато са на почивка, както следва: на 24, 27, 29, 31.05. и 3.06.2003, като на 27.05.2003 г., вторник, ще се диализира и група от Израел. В това само по себе си няма нищо нередно. Съчетаването на почивка и лечение — медицински туризъм — се практикува в много страни по света.
Международният медицински туризъм, обаче, предявява високи изисквания към предлаганите условия в страните-домакини. Опасността от евентуално заразяване на гостуващите пациенти е една от най-чувствителните му точки. А нашето отделение е силно уязвимо в това отношение.
Ето кои са слабите ни места:
— висок процент инфектирани с хепатит пациенти (от около 80 болни, обслужвани при нас, 23 са положителни на хепатит С и 6 — на хепатит В, т. е. близо 40% са вирусоносители по сегашни данни, а по данни от преди две-три години — близо 80%); при средно около 20% за диализните центрове по света. Специално за Европа, цитирам: „Сред страните-членки на Европейската асоциацията за диализа и трансплантация, например, разпространението на анти-HVC е намаляло от 21% през 1992 г. на 17.7% през 1993. И все пак, честотата на установяването на носители на анти-HCV между 0.4 и 15% в хемодиализните центрове продължава да бъде причина за тревога.“
— диализиране на неинфектирани и инфектирани с хепатит С пациенти в общо помещение — зала с 13 поста. Тъй като въпросът дали вирусоносителите на хепатит С трябва да се изолират в отделна зала все още е спорен в медицинските среди, а може би и поради липса на пари за ремонт и преустройство на помещенията в отделението ни, за меродавно се счита, че изолация на инфектираните с хепатит С не се налага и само инфектираните с хепатит В се изолират в специална малка зала с два поста. Цитирам противоположно мнение, „Американски журнал за контрол на инфекциите“, февруари 2003, том 31, No. 1: „Заключение: Очевидно, използването на общи помещения и пособия във високо-рискова хемодиализна среда за продължителен период от диализно време, улеснява вътреболничното предаване на инфекция с HCV. Значителното намаление на броя на новооткритите случаи на година от 6.8% на 1.01% [(…)]показва, че една всеобхватна, строго спазвана политика на изолация за HCV-позитивните пациенти играе значителна роля за ограничаване пренасянето на хепатит С в хемодиализните отделения, точно както изолирането на инфектираните с хепатит В доведе до драстично намаление на случаите.“1
— липса на редовно вирусологично изследване за носителство на HBV, HCV, HIV и CMV. Докато преди години както болните, така и персоналът бяха изследвани за вирусоносителство на всеки три месеца, сега изследванията се провеждат нередовно — точната дума е хаотично, който когато вземе направление от личния си лекар — ето защо имаме пациенти, неизследвани повече от година, както и нови болни от месеци на диализа все още неизследвани; самата процедура по изследване впрочем е сложна и ненадеждна дори за персонала, така например няколко сестри, измежду които и аз, чакаме вече повече от два месеца резултатите си за вирусоносителство на хепатит С, старша сестра Донманлиева сигнализира многократно, но без успех;
— липса на „чиста“ зала за приемане на неинфектирани чужди граждани. Чиста зала е помещение с апарати, на които се обслужват само редовно проследявани неинфектирани пациенти или нови болни след получаване на отрицателен резултат от първите им изследвания. В нашето отделение новите, още неизследвани болни, започват диализа на т.нар. наречени — условно — „чисти“ апарати в голямата ни зала (с 13те поста) до получаване на резултат от първото им изследване. Най-скорошен показателен пример за порочността на тази практика е пациент, който, бидейки нов болен, започва диализа на един от тези „чисти“ апарати и след получаване на положителен резултат за HBV е преместен в специалната зала с два поста за инфектирани с хепатит В. Точно в този момент един от белгийските граждани се диализира на същия апарат, а за останалите гаранцията е само на думи.
1
вж. http://www2.us.elsevierhealth.com/scripts/om.dll/serve?action=searchDB&searchDBfor=art&artType=abs&id=amic0355&nav=abs Conclusions: Evidently, the sharing of facilities in a high-risk HD environment for a prolonged dialytic age facilitates the nosocomial transmission of HCV infection. A significant decline of annual seroconversion rate from 6.8% to 1.01% (odds ratio [OR], 7.535; 95% CI, 1.598-48.89; P .005) suggests that a comprehensive, strictly enforced isolation policy for HCV-positive patients may play a significant role in limiting HCV transmission in HD units, just as it has in drastically reducing HBV transmission in these settings. (Am I Infect Control 2003;31:26-33.)