Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Тук имам нещо за вас, заповед — прекъсна ме внезапно главният и ми подаде няколко листа, скрепени заедно, от които най-горният беше розов.
— Много благодаря — казах най-възпитано и погледнах да видя какво ми връчва. — А-а, да дам „писменни обяснения (веднага ми се наби двойното «н» в думата писмени — аман от неграмотни секретарки) във връзка със становището ви относно диализирането на чуждестранни граждани. Същите ви се искат на основание чл. 193 ал. 1 от кодекса на труда“. Ама веднага ли ги искате? Не може ли да ме изчакате малко от малко?
— Да, разбира се, седнете спокойно и си ги напишете, където ви е удобно и ми ги донесете утре.
— Благодаря. А аз ви моля сега да приемете и да заведете сигнала ми до завеждащ отделение от март месец.
— За какво ми е този сигнал?
— Може да ви потрябва. Ето, надписвам ви го. — И написах с едри букви в полето отгоре: „На вниманието на доц. Гр. Янев!“ — Така-а. И да знаете, че утре ще се диализират цял ден само чужденци. Утре идва израелската група.
— Е, и?
— Е, ако може да се каже, че имаме 8–9 горе-долу чисти апарата, те не са, нали, но да ги наречем сега условно чисти, защото както не сме си изследвали от сума ти време болните, просто не можем да гарантираме и за един апарат, че е чист. И сега пристигат 13 болни от Израел. И мислят да ги диализират наведнъж! Как така наведнъж!
— Има си хора, които отговарят за това!
— Предупреждавам ви, за да не видите после какво значи наистина кошмар. Молете се да не ви мине проверка от Израел! Белгийците вече започнаха, няма как, мерки са взети, наистина, но мерки по нашенски, а евреите са планирани за утре, само за една диализа са, по-добре да ги спрем, да ги пратим в Алпина? — Центърът в Алпина е закрит, вметна директорът на това място. — Нещо друго да се направи тогава, но да не идват при нас, моля ви се!
— Ще говоря с вашия завеждащ за това.
— Ние, българите, сме спасили евреите през Втората световна война — засвирих аз на патриотична струна.
— Е, и?
— Е, тогава сме ги спасили, и сега трябва да ги спасим. Точно това се опитвам да направя. Още има време да предотвратим геноцида на евреите в нашия център. Защото ако минат на проверка от Израел, така ще кажат, геноцид! Не да сме ги заразили, не, само задето сме ги на поставили на повишен на риск от заразяване, разбирате ли?
— Радвам се, че си поговорихме добре — каза главният, за да ме подсети да си тръгвам.
— И аз се радвам. И ви моля и вас сега — вземете мерки за евреите. Белгийците вече започнаха, няма как, те може и да ни простят, но евреите са друга работа, помнят завинаги и няма прошка.
— Ама вие какво, заплашвате ли ме?
— Не, давам ви възможност да предотвратите най-страшното. Разбирате ли, няма 13 чисти апарата, няма осем, няма нито един чист апарат, всъщност!
— Благодаря ви още веднъж — хладно каза изпълнителният директор. — Очаквам писмените ви показания.
— Да, да, ще гледам утре да са готови. Моля ви, вземете това да го заведете — казах аз на секретарката, която тъкмо влизаше.
— Не, само онова с обратната разписка — нареди директорът.
Аз обаче догоних секретарката в коридора и я помолих да вземе и това писмо. Тя видя, че на него отгоре пише, че е за шефа й и го взе.
Адвокатът ме чакаше на диванчето в коридора пред кабинета на главния.
— Ето какво ми връчи — и му показах заповедта.
— Добре, работодателят е длъжен да изслуша служителят, преди да му наложи наказание. Ако беше решил веднага да те уволни, щеше да е много лесно. Но сега трябва много да внимаваш. Директорът явно не е глупав. Да не го обиди нещо в разговора?
— Не съм, много хубаво си поговорихме даже.
— А той тебе? Заплашва ли те по някакъв начин?
— Не, не смятам. Слушаше ме внимателно. Всичко му казах. И че са нелегални даже успях да му кажа.
— А защо тогава иска още обяснения? Още не се е отказал да те наказва дисциплинарно, значи.
— Ами и аз това се чудя. Мислех, че ще скочи, като му рекох, че са нелегални, пък той ми вика, знаеш ли какво пише в длъжностната ти характеристика?
— Тази работа ще излезе много по-сериозна, отколкото изглежда на пръв поглед. Трябва много да внимаваш.
— Ами нали затова търся юридическа помощ на всяка крачка? — засмях се аз. После секретарката се върна, изправих се и я пресрещнах.
— Ето ви номерчето — каза тя.
Погледнах го, после погледнах печата върху писмото в ръцете й. Беше завела писмото до шефа ми от март, по погрешка. Сигурно големият надпис с името на главния я беше подвел. Идеше ми да я разцелувам. Сладка руса кукличка, леко позавехнала! Благодарих й най-учтиво и сдържано. После по пътя излях буйната си радост от неволната секретарска грешка. И още веднъж в къщи.