Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Единият пазач бе коленичил и автоматът, станал безполезен, се полюшваше на гърдите му, докато търкаше заслепените си очи. Вторият все още държеше оръжието си, но беше дезориентиран и се подпираше на стената. Търкот стреля два пъти и удари първия пазач право в челото. Тялото му се преметна назад. Следващият куршум попадна в слепоочието на втория. Докато се свличаше, пръстът му се закачи в спусъка и дулото на автомата избълва кратък, смъртоносен откос в стената.
Търкот бавно изпълзя по корем в коридора. Стъпи на крака, но остана приведен. Коридорът беше дълъг около двадесет метра и завършваше сляпо на другия край. От лявата му страна имаше няколко врати, а от дясно се виждаше разклонение. На тавана мигаха червени светлини, придружени от пронизителния писък на алармата. Една от вратите се отвори и Търкот стреля в очертанията й, принуждавайки човекът вътре да се скрие обратно.
Той се изправи и се затича по коридора, докато доближи разклонението. Следващият коридор беше с дължина само три метра и завършваше с двойна метална врата, на която бяха изписани предупредителни надписи. Търкот бутна вратата и пристъпи вътре. Неравният бетонен под постепенно хлътваше надолу към устието на подземна пещера. Таванът бе висок, а до отсрещната стена сигурно имаше стотина метра. Това, което привлече веднага вниманието му, бяха няколко вертикално изправени стъклени цилиндри, пълни с течност с кехлибарен цвят. В тях имаше и още нещо. Търкот се отправи към най-близкия и надзърна вътре, но се отдръпна, когато разпозна очертанията на човешко тяло. От трупа излизаха многобройни тръбички, а главата бе скрита в черна сфера, покрита с плетеница от кабели. Малко напомняше онова, което бяха направили с Джони Симънс, но тук нещата бяха стигнали по-далече.
Златисто сияние отдясно прикова погледа му. Затича се в тази посока, но спря, когато подмина и последния цилиндър. Сиянието извираше от повърхността на малка пирамида, с височина около два метра и основи от по метър всяка.
От тавана се спускаха кабели и изчезваха през върха на пирамидата, ала най-странна бе материята, от която бе изработена повърхността й. Беше съвършено гладка и изглеждаше съвсем твърда, приличаше на метална и когато я докосна, тя се оказа хладна и неподатлива като стомана. И въпреки това сиянието преминаваше право през нея.
По повърхността й имаше някакви знаци и когато се вгледа, Търкот разпозна руническите надписи от снимките, които му бе показвал Нейбингър.
Вратата се разтвори с трясък. Търкот се извъртя и стреля. Пазачът, който бе нахлул вътре, отвърна с автоматен откос и куршумите попаднаха в няколко от прозрачните цилиндри. Стъклените им стени се строшиха и съдържанието им се изля на пода. Новодошлият изглежда не познаваше добре разположението на залата и бе стрелял инстинктивно, отвръщайки на изстрела.
Търкот се прицели внимателно и този път повали пазача с два куршума. Не почувства нищо. Беше изпълнен с решимост за действие и готов да се справи с всичко, което можеха да му поднесат обстоятелствата. Нуждаеше се от информация и изглежда бе попаднал тъкмо на мястото, където можеше да я получи. Не очакваше скоро да дойдат и други нежелани гости. В подобни места действаше принципът на Параграф 22 — колкото по-малко хора, толкова по-малко възможности за изтичане на информация. А и по това време на нощта вероятно в подземията бяха останали само резервните постове.
Тихо бръмчене привлече вниманието му назад към пирамидата. От върха й бликна златист сноп светлина, очертавайки кръг с диаметър около един метър във въздуха над нея. Внезапно Търкот се олюля, поразен от рязка болка, сякаш някой бе стоварил острието на брадва върху челото му. Обърна се и побягна назад към коридора, по който беше дошъл. Одеве, когато влезе в подземната зала, не си бе дал сметка, че цялото това масивно снаряжение едва ли може да бъде прекарано дотук през асансьора, който бе разрушил. Вероятно имаше и друг вход. Опита се да се съсредоточи, въпреки раздиращата болка в черепа.
Бетонният под постепенно се издигаше. Вляво имаше широка спускаща се метална врата. Търкот приклекна, сграбчи скобата и я дръпна рязко нагоре. Вратата се вдигна, разкривайки входа на голям, товарен асансьор. Той прекрачи вътре, спусна вратата и огледа контролното табло. Имаше същата система, но секретните ключове бяха нужни само за спускането надолу. Натисна бутона с надпис „ХП“ и подът под краката му лекичко се разтърси.
С отдалечаване от подземно ниво 1 болката в главата му взе да намалява. Постепенно подмина втори, трети и четвърти етаж. Десет секунди след нивото на паркинга кабината спря и на екрана блесна надпис „ХП“. Отново дръпна дръжката и когато излезе от асансьора, се озова в просторна ниша, издълбана в скалистия склон на планината. Отвореният край на нишата бе скрит под маскировъчна мрежа, а вътрешността й бе озарена от слаби, червени светлини. Покрай стената бяха подредени контейнери и сандъци. И да е имало някаква охрана, вероятно бе напуснала постовете си, привлечена от тревожните сигнали на алармата. Търкот изтича при мрежата и погледна навън. Видя стоманена платформа, достатъчно голяма за да побере и най-тежкотоварния хеликоптер. Стъпи върху нея и се огледа. Надолу склоновете бяха стръмни и почти непристъпни. Далече под краката му долината тънеше в мрак, но беше невъзможно да се определи разстоянието. На около триста метра по-нагоре върхът на планината се очертаваше от бледата лунна светлина. Търкот се спусна от металния ръб на платформата и пое нагоре.