Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Куин зяпна учудено. Сега пък за какво говореха?
Кенеди надникна в бележника си.
— Около шестдесет процента в четвърти етап.
Гулик погледна към доктор Слейдън.
— Вие какво мислите?
— Не съм съвсем сигурен — отвърна докторът.
— Дявол да го вземе! — избухна неочаквано Гулик. — Омръзна ми да ми отговарят уклончиво, когато задавам ясни въпроси!
За известно време в помещението се възцари тишина, след което Слейдън взе думата.
— Симънс е бил изключен от системите преди да е завършен процесът. Това със сигурност е предизвикало тежък шок в нервната му система и едва ли някой може да каже какъв ще е изходът от него. В най-лошия случай тези шестдесет процента са напълно достатъчни, за да бъде дискредитиран, в случай че реши да търси публичност. Ще изглежда като някой от онези перковци, дето жадуват за евтина популярност.
— Ами снимките? — намеси се генерал Браун.
— Те са на плочиците със стари руни — отвърна Гулик. — Дори Нейбингър да съумее да ги разчете, ще мине известно време, докато получи потвърждение сред научната общност. Снимките на плочиците не са сериозно доказателство. Всъщност, май нямат с какво да се похвалят. — Той спря за момент и ги огледа навъсено. — Но за това после. Да се върнем към най-важния проблем. Фон Сеект и Търкот. Те са истинската заплаха, но мисля, че ще се справим с тях. Важното е да ги задържим до старта. После вече няма да има значение.
За Куин последните думи бяха истинска загадка. Защо после да няма значение? Какво ще се случи тогава? Не посмя да заговори. Знаеше, че тези въпроси само ще му причинят неприятности и затова предпочете други.
— Нещо ново за „изтребителите фу“? — рече предпазливо той.
— Не, но скоро и на тях ще им видим сметката — процеди ядно Гулик. — Разпоредете се цялата програма да се измести напред с двадесет и четири часа.
— Но… — започна смутено Куин.
Генералът го прикова с поглед.
— Искам утре хангарът да бъде отворен. А утре вечер да бъде даден старт. — Генералът огледа присъстващите. — Предполагам, че всеки от вас го чака доста работа, затова ви съветвам да се размърдате. — Гласът му ги спря, докато се надигаха неохотно. — Между другото, предайте да променят разпореждането относно фон Сеект и другите. Вместо „залавяне на всяка цена“ да бъде „премахване на всяка цена“.
27.
Национален парк „Капитол риф“, Юта
Променено време до излитането — 44 часа
Разположен малко на север от прочутата Долина с паметниците, Националният парк „Капитол риф“ лежеше в самото сърце на Скалистите планини. По това време на годината паркът беше почти безлюден, а само след няколко седмици портите му щяха да бъдат хлопнати за целия зимен сезон. Всъщност тъкмо по тази причина Търкот бе избрал това място за среща. А и беше достатъчно отдалечено от Дълси.
Той заобиколи изоставената рейнджърска станция и продължи нагоре по пътя. Забеляза пикапа още при първия къмпинг. Кели стоеше отзад, с пистолет в ръка, и оглеждаше недоверчиво колата, която приближаваше. Въздъхна облекчено, когато той се показа от кабината. Зад паркинга започваше каменна стълба, която отвеждаше до наблюдателната площадка над къмпинга. От там се разкриваше великолепна гледка към околните планини — или по-точно, щеше да се разкрие след изгрев слънце.
— Радвам се да те видя — посрещна го Кели.
— Как са другите?
— Джони е в безсъзнание. Започва да бълнува всеки път, когато дойде на себе си. Не зная какво са му сторили тези хора, но е нещо ужасно. Фон Сеект спи в кабината. Нейбингър разглежда снимките от хангара с кораба-майка.
— Откри ли нещо?
— Ами с теб какво стана? — отвърна с въпрос Кели. — Какво имаше на най-долния етаж?
— Уф… да ти призная, не знам — отвърна искрено Търкот. Той заобиколи и се качи в техния пикап. Кели го последва.
— Нещо ново? — обърна се Търкот към Нейбингър.
— По-добре събудете фон Сеект. Обзалагам се, че и той ще иска да го чуе.
Събудиха фон Сеект, което отне няколко минути и се подредиха около Нейбингър.
— Първо — поде той, — искам да ви напомня, че познанията ми за старите руни са доста ограничени. Разполагам с оскъден работен речник, а нещата донякъде се усложняват от факта, че някои от знаците в новите надписи се различават от тези, които вече познавам. Друг сериозен проблем са символите, обозначаващи действие. Там всичко се затруднява от смяната на глаголните времена, водещи до промяна и в корена на глагола… Но освен разшифроването на символите и думите, които те означават — продължи Нейбингър, — съществува още един проблем, познат при работата с образната писменост. Древните египтяни са наричали йероглифите „меду мечер“, което означава „божи слова“. Думата йероглиф е гръцка и се отнася главно за надписите в храмовете. За съвременния човек е трудно да разбере език, създаден, за да обяснява религиозни и митични…