Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Чакай малко — прекъсна го уморено Търкот. — Нещо се обърках. Сега говориш за йероглифите. Съсредоточи се върху старите руни и онова, което казват.
— Уф — въздъхна унило Нейбингър. — Опитвам се да ви обясня всичко това, за да разберете правилния смисъл на моя превод. Голяма грешка ще бъде да наслагваме собствените си представи и възгледи върху написаното от една култура с коренно различни ценности и идеали. — Той почука с пръст по снимките. — А тук определено имаме работа с извънземна култура. Не разполагаме с никакво доказателство, че те са възприемали реалността така, както я възприемаме ние.
— Но нали летим на техните кораби? — отбеляза Търкот. — Не може да сме толкова различни. — Той си спомни за пирамидата със златистото сияние и мигом преоцени последното си изявление.
— И не само това — добави Кели. — Нали по-рано спомена, че тези стари руни били предвестници на ранните човешки писмени езици, на които вероятно са служили за отправна точка. Така че, ако корените са общи, би трябвало да разбираме и смисъла на написаното — освен ако наистина не е дело на пришълци.
— Да, така е — кимна Нейбингър. — Корените са общи, но само дотолкова, че да разгадая приблизителния смисъл на текста. Това е…
Търкот положи едрата си длан върху рамото на Нейбингър.
— Професоре. Късно е. Всички се нуждаем от сън. Но преди да си легнем, трябва да решим какво да правим оттук нататък. А за целта е нужно да ни кажете с какво точно разполагаме. Обяснете ни го колкото се може по-простичко.
Нейбингър затвори изтощено очи.
— Добре. В пещерата е имало две каменни плочи. Всъщност са повече, но досега се занимавах само с тези две. Ето какво получих… Все още не съм напълно сигурен за значението на думата там, където съм поставил въпросителна.
— Нека да погледна — изгуби търпение Търкот.
Нейбингър постави изписания лист под светлината на настолната лампа.
„ГЛАВНИЯТ(?) КОРАБ/СЪД НЕ (?) ЛЕТИ
ДВИГАТЕЛ/МОЩНОСТ(?) ОПАСНО
ВСИЧКИ ПОКАЗАТЕЛИ НЕ/ЛОШИ (?) ТРЯБВА
БЪДЕ СПРЯН (?)
ТРЯБВА СКОРО“
— Това сигурно се отнася за кораба-майка — подхвърли фон Сеект. — Тази въпросителна след първото „не“ — нямаш ли поне малка представа коя може да е думата?
— Определено е глагол. „Не може“, „не трябва“, „не е позволено“ или нещо от този род.
— Има доста съществена разлика — отбеляза Търкот. — Ами ако проклетото нещо просто се е повредило? И те ни предупреждават да не го пипаме? Зарязали са го тук, а ние си играем с огъня.
— Никой не е казвал, че ще бъде лесно — напомни му Кели. — Говоря за превода…
— Да, вярно — съгласи се Търкот. — Добре де, продължавай.
„ДРУГИЯТ (А)???? НЕ ИСКА ДА ОСТАНЕ
ЩЕ ЗАМИНЕ ПРЕДИ ПРИСТИГАНЕ НА (Б)????
(В) ОСТАВА НА МЯСТО
НЕ БИВА ЗАРАЗЯВАНЕ/НАМЕСА (?)
СЪС (ДУМА, ОЗНАЧАВАЩА ЧОВЕЦИ)
ЕСТЕСТВЕН ПЪТ НУЖНО ЗАПАЗЕН“
— Имате ли някаква идея какво ще пристигне? — попита Кели.
— Символът беше особен. Друг път не съм виждал подобен. По обща характеристика прилича на съществително: по-точно на име. Обозначих всеки неидентифициран символ с различна буква пред въпросителната, за да покажа, че не са еднакви. Както сами може да видите на следващата страница, едно от имената наистина се повтаря.
— Решили са значи да ни оставят да се развиваме сами? — попита Кели.
— Но нещо не се е получило — отбеляза фон Сеект. — По някакъв начин бомбата се е озовала в пирамидата.
— Така е — съгласи се Нейбингър. — А и старите руни са се разпръснали по целия свят. И едното, и другото трябва да са работа на хората.
— Вероятно нещо някъде не е тръгнало според плановете им. Май не всички са приемали по еднакъв начин идеята да останат за по-дълго на Земята.
Нейбингър обърна последната страница.
РЕШЕНИЕ ВЗЕТО НА СРЕЩА
(В)???? СЕ ГОТВИ ДА ИЗПЪЛНИ
НЕСЪГЛАСИЕ
БИТКА
ДРУГИ (Г)???? БЯГАТ ОТ ПОЛЕСРАЖЕНИЕТО
ИДВА ПРОМЯНА
СВЪРШИ СЕ
ДЪЛГ ПОЕМА (Д)????
— Значи са се сбили помежду си? — попита Кели.
— Нещо такова — съгласи се Нейбингър.
— И накрая са изпълнили своя дълг — добави Търкот.
— Но не както са възнамерявали — рече фон Сеект. — Все още се борим с последствията.
— Имам един глупав въпрос — вдигна пръст Търкот. — Защо същества, които могат да конструират толкова сложни кораби, пишат върху каменни плочи?