Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— С което искаш да кажеш, че лесно ще проникнем в базата, но трудно ще излезем? — попита Кели.
— О, мисля, че и с излизането няма да е толкова трудно. Само дето ще знаят кой го е направил.
Кели сви рамене.
— Е, това не е проблем. Те и без това ни търсят. Върнем ли си Джони, веднага излизаме наяве. Само така можем да се справим.
— Вярно — съгласи се Търкот.
— Та на първоначалния въпрос — припомни Кели. — Сега какво?
— Връщаме се в града — заяви Търкот. — Нужен ни е билет за влизане. Попаднем ли вътре, аз ще се погрижа за Джони.
— И за плочиците с рунически надписи — припомни Нейбингър. — Нали Вернер каза, че ги държали в Дълси.
— Къде точно в града? — поинтересува се Кели, докато караха на юг.
— Нали знаеш, че ченгетата винаги се навъртат около местната закусвалня?
— Вярно.
— Да видим тогава къде мирише вкусно.
Време до излитането — 73 часа и 15 мин.
— След онази — посочи Търкот. Откакто бяха паркирали в тъмната уличка до паркинга, поне петнадесетина коли с яркозелени лепенки на предните стъкла бяха спрели за кратко. Търкот им обясни, че лепенките са зашифровани пропуски за влизане в защитени обекти.
— Ясно, шефе — Кели запали двигателя и подкара след камиончето, което зави по пътя към резервата. Намираха се на около половин километър от разклонението на пътя.
— Сега — нареди Търкот.
Кели включи дългите светлини и даде газ, докато се изравниха с камиона. Подкара успоредно и съвсем се доближи, като надуваше клаксона, а Търкот смъкна стъклото и размаха среден пръст към шофьора, който му отвърна с псувня.
Кели задмина другата кола, извъртя волана, тъкмо когато наближаваха разклонението и натисна спирачките. Камиончето закова зад тях, с насочени към пикапа светлини.
— Какъв ти е проблема бе, задник? — изкрещя якият шофьор, докато слизаше от кабината и крачеше към пикапа.
Търкот скочи от пасажерското място и го пресрещна на средата на пътя. Намираха се в осветената от фаровете зона.
— Какво искаш бе, идиот? — нареждаше шофьорът. — Засече ме, а сега…
Без да промълви нито дума, Търкот стреля от упор с парализиращия пистолет и другият се строполи върху камъните. Сложи му белезници и го отнесе в задната част на пикапа.
— Качвайте се в камиона — извика той на останалите.
Едва се побраха в тясната кабина. Междувременно Кели откара пикапа на стотина метра по другия път и го остави на затревения банкет.
— Ама че план — мърмореше тя, когато се върна. — Изобщо не вярвам на приказките ти, че лесно се влизало в подобни места.
— Моят командир в пехотата обичаше да казва, че е по-добре да имаш някакъв план, отколкото да се оставиш противникът да те направи на наденички.
— Не те разбирам.
— Е, и аз не го разбирах в началото. Но така и не посмях да му го кажа.
Този път Търкот седеше зад волана. Той огледа таблото, пъхна ръка под сенника и извади електронна карта, каквито раздаваха вместо ключове в хотелите. В ъгъла й бе оставено място за притежателя: „Спенсър“.
— Май вятърът задуха в гърба ни — промърмори доволно той и остави картата на седалката между краката си, където държеше и пистолета. — Лягайте всички. Наближаваме камерите.
Той превключи скоростите и камиончето профуча покрай лазерните сензори. Нямаше начин да се увери с очите си, но знаеше, че скрити инфрачервени камери са огледали предното стъкло, за да идентифицират залепения там пропуск. Надяваше се, че няма да срещне повече разклонения, които да затруднят избора на правилната посока.
От мрака изникна указателна табела, която предупреждаваше, че навлизат в охранявана зона, а отдолу със ситни букви се добавяха наказателните мерки, които предвижда кодексът при нарушение, както и всички конституционни права, от които щяха да бъдат лишени. На около четиристотин метра след знака стоманена бариера затваряше пътя. От лявата страна имаше машина, подобна на онези, монтирани на входовете на паркингите по летищата, които издаваха автоматично входни билети. Търкот спря и пъхна електронната карта в процепа. Бариерата се вдигна.
Продължиха още малко и тогава пътят се раздели. Търкот имаше не повече от няколко секунди, за да вземе решение. Отляво се издигаше планината. Вдясно бе долината. Сви наляво и почти веднага след това се озоваха в друга, по-малка долина. Пътят и тясната долина бяха покрити с маскировъчна мрежа, изпъната на метални скоби, които стърчаха от околните скали. Точно отпред, в подножието на планината, се виждаше широк около десетина метра отвор, прокопан право в скалистия склон. Вътрешността му бе озарена от мъждива, червеникава светлина.