Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Пазачът в стъклената будка от дясната страна на отвора ги погледна и им махна с досада да преминават. Веднага след него започваше просторен подземен паркинг и Търкот сви в тази посока. Местата в паркинга бяха разчертани и номерирани. Търкот продължи до далечния край и едва тогава спря. Всичко наоколо бе потопено в червеникава светлина. На паркинга имаше не повече от десетина коли. Останалите места бяха свободни, вероятно бяха предназначени за дневната смяна, която сега почиваше. Търкот отправи една беззвучна благодарствена молитва, задето бяха избрали подходящия момент.
— Да вървим — подкани той другите и се отправи с решителна крачка към двойната плъзгаща се врата на около пет-шест метра от мястото, където бяха паркирали.
— Води ни, безстрашни — засмя се Кели. Отзад се бяха подредили фон Сеект, облегнат на металния си бастун, и Нейбингър.
Търкот пъхна електронната карта в процепа на таблото до входа на асансьора. Вратите се плъзнаха безшумно встрани. Влязоха вътре и Търкот огледа бутоните. Един под друг вървяха надписите „ХП“, „Паркинг“, „4-3-2-1“.
— Предполагам, че „ХП“ е „Хеликоптерна площадка“. На кой етаж отиваме? — обърна се той към фон Сеект.
Старецът вдигна рамене.
— Последния път, когато идвах, тук имаше стълби.
— На най-долния — обади се Кели. — Колкото по-голяма е една тайна, толкова по-дълбоко я заравят.
— Много логично заключение — промърмори Търкот и натисна бутона за първия етаж. Кабината потегли рязко надолу, светлините вътре премигнаха и малко след това над вратата блесна индикаторът за втори етаж. Върху малкия екран от вътрешната страна на вратата се изписа съобщение:
„ДОСТЪПЪТ ДО ПЪРВИ ПОДЗЕМЕН ЕТАЖ Е ОГРАНИЧЕН САМО ЗА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ПЕРСОНАЛ. СВРЪХСЕКРЕТНО, КАТЕГОРИЯ К. НЕОБХОДИМ Е ДВОЕН ДОСТЪП. МОЛЯ ВЪВЕДЕТЕ СЪОТВЕТНИТЕ КЛЮЧОВЕ.“
Търкот огледа двете миниатюрни отвърстия — едното точно под екрана, а другото на отсрещната стена, на достатъчно разстояние, за да не могат ключовете да бъдат пъхнати от един и същи човек. Също както при пулта за изстрелване на балистични ракети.
— Опасявам се, че никой от нас, включително и злополучният господин Спенсър, не разполага с нужните ключове.
— Да опитаме на друго ниво — предложи Кели.
„ПОДЗЕМНО НИВО 2. САМО ЗА УПЪЛНОМОЩЕН ПЕРСОНАЛ. ИЗИСКВА СЕ ЧЕРВЕН ПРОПУСК.“
Този път на вратата имаше процеп. Търкот извади картата, която бе взел от камиончето на Спенсър. Беше оранжева на цвят.
— И тук господин Спенсър не е желан — отбеляза той, отстъпи крачка назад и смъкна раницата. — Но мисля, че бих могъл да се справя с тази досадна пречка. — Той извади малка черна кутия.
— Това пък какво е? — попита Кели.
— Нещо, което открих в пикапа. Там имаше цял куп полезни вещи.
Тънка пластмасова карта бе прикачена за кутията с няколко жици. Търкот я пъхна в процепа в посока, обратна на тази, която сочеше указателната стрелка.
— Сега ще разчете кода на вратата отзад напред, а после ще го възстанови в правилния ред. Неведнъж при провеждане на операции сме прибягвали до услугите на подобни устройства. — Той извади картата, постави я по правилния начин и двете врати се плъзнаха встрани.
Само на десетина стъпки навътре в коридора зад едно бюро седеше пазач.
— Ей! — извика той и скочи уплашено.
Търкот изпусна кутията и посегна към пистолета. Беше се заклещил в джоба му. След първия неуспешен опит се отказа и се втурна напред. Мъжът от охраната тъкмо бе измъкнал своя пистолет, когато Търкот скочи на бюрото и се хвърли отгоре му. Подметките на тежките му обувки удариха пазача в гърдите и той се претърколи през облегалката на стола. Докато се надигаше замаян, Търкот се озова зад него и го блъсна с юмрук в слепоочието. Пазачът се строполи в несвяст на пода.
Всички се събраха около компютъра на бюрото на пазача. На екрана имаше схема на стаите в подземието, с премигващи в зелено и червено надписи.
— Архиви — прочете Търкот. — Това е за вас — подхвърли той на Нейбингър и фон Сеект. Извади парализиращия пистолет и им го подаде. — Ако срещнете някого, използвайте това. Просто се прицелваш и дърпаш спусъка. Имате пет минути. След това се срещаме тук — независимо дали сте открили онова, което търсите.
Нейбингър се ориентира по схемата и посочи един от коридорите.
— Разбрано. Да вървим.
Фон Сеект закуцука след него.
— Мисля, че твоят приятел е на едно от тези две местенца — залепи Търкот пръст на екрана. Надписите бяха „ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАДЪРЖАНЕ“ и „БИОЛАБОРАТОРИЯ“.