Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Писукането спря и жената посочи една ръчка в основата на ковчега.
— Вдигнете я.
Търкот сграбчи червената дръжка и я дръпна. Капакът се отмести със съскане, разкривайки голото тяло на Джони Симънс, потопено в тъмна на цвят течност. Във вените на двете му ръце бяха пъхнати игли, а тръбичките от тях водеха към краката. Една по-дебела тръба се подаваше от устата му, прикрепена с лепенка за лицето.
— Ще трябва да извадя кислородната тръба, катетрите и иглите — рече жената.
— Направи го — кимна Търкот. В същия миг фон Сеект и Нейбингър се появиха на вратата. Ръцете на Нейбингър бяха окървавени и той притискаше към гърдите си нещо, увито в сакото му.
— Нали трябваше да ни чакате… — фон Сеект замръзна, забелязал потопеното в течността тяло. — Ах, тези хора! Никога няма да престанат! Никога!
— Достатъчно — Търкот избута жената и се наведе над тялото. Пъхна ръка под него, изправи се и го намести на рамото си. — Да вървим.
— А с нея какво ще правим? — попита Кели.
— Тегли й куршума — процеди през стиснатите си зъби Търкот и се отправи към вратата.
Кели погледна жената.
— Моля ви, недейте — захленчи тя.
— Време е за промени — заяви Кели, вдигна парализиращия пистолет и я простреля в гърдите.
Когато влязоха в кабината на асансьора, Търкот положи Джони на пода, а Кели приклекна, за да го подпре. Нейбингър натисна бутона с обозначение „Паркинг“.
— Двамата с Кели ще го откарате до пикапа — заяви Търкот.
— А ти къде отиваш? — попита Кели.
— Това си е моя работа. Ще се срещнем в Юта. Национален парк „Капитол риф“. Не е голям — ще ви намеря.
— Защо няма да дойдеш с нас? — поинтересува се Кели.
— Искам да поразгледам първия етаж. Освен това, ще създам малко суматоха, за да се измъкнете незабелязано. — Той ги избута на паркинга и затвори вратата на асансьора.
— Ама… — понечи да възрази Кели, но металните врати се затръшнаха и отрязаха остатъка от изречението.
Търкот натисна бутон „2“ и кабината отново се понесе надолу. Когато спря и вратата се плъзна встрани, в коридора все още лежеше тялото на пазача. Търкот изтича, вдигна го, върна се и го постави така, че да препречи затварянето на вратата. След това смъкна раницата със снаряжението, което бе насъбрал в пикапа. Даваше си сметка, че всеки момент ще бъде вдигната тревога. Вероятно пазачите докладваха на определени интервали и когато не отговореха… е, тогава щеше да стане интересно.
Той постави внимателно на пода на асансьора двата пакета с пластичен експлозив, който бе открил в едно от чекмеджетата на пикапа. Оформи податливия като пластилин материал в два полукръга, които разположи на половин стъпка един от друг в средата на кабината. След това забоде по един детонатор във всеки от зарядите, свърза ги с шнурове и постави на другия край общ възпламенител. Дължината на шнуровете едва му позволяваше да пристъпи извън кабината. Търкот издърпа тялото на пазача и задържа вратата с ръка. После си погледна часовника. Преди пет минути се бяха разделили на етажа на паркинга. Вероятно другите вече наближаваха металната врата. Реши да им даде още две минути, преди да започне представлението. Секундите се нижеха бавно.
Време е. Търкот захапа със зъби възпламенителя и изтегли предпазната халка.
Детонаторния шнур гореше с невероятна скорост от шест километра в секунда. Крайният резултат беше, че Търкот все още изтегляше халката, когато експлозивите се възпламениха. Той захвърли възпламенителя и стъпи в кабината. На пода имаше отвор с широчина около метър. Търкот скочи вътре, прелетя към три метра и се приземи на бетонния под на шахтата. Някъде в далечината виеха сирени.
Вратата към първо ниво бе на височината на гърдите му. Той се изправи, пъхна пръсти в тесния процеп и напрегна мишци. В началото вратата поддаде неохотно, но после се задейства програмата за аварийни обстоятелства и тя се отмести докрай.
Търкот извади броунинга и надникна над ръба. В коридора имаше двама пазачи и те бяха готови за срещата, очевидно предупредени от експлозията. Няколко куршума просвистяха над главата му. Той приклекна под ужасяващия звук на рикошетите от бетонната стена на шахтата. Извади една зашеметяваща граната от джоба си, дръпна предпазителя и я метна по посока на изстрелите. Същевременно затвори очи и си запуши ушите.
Миг след взрива той се изправи рязко. От продължителните упражнения на полигона и в бойни условия беше привикнал да заема позиция за стрелба и да се прицелва в предполагаемата посока на противника с едно добре премерено движение. В случая пистолетът бе само продължение на ръката му. Бе в състояние да изстреля цял пълнител в кръг с диаметър няколко сантиметра на разстояние от седем-осем метра.