Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Само след няколко минути забеляза светлинки да се движат в долината. Подкрепленията идваха. Надяваше се, че ще им е нужно известно време, докато се ориентират в обстановката. Като човек с опит в специалните операции, Търкот знаеше добре, че за разлика от филмите, в живота нямаше постоянно готови отряди от войници, разполагащи със свръхскоростни хеликоптери, за да реагират на всяка ситуация.
Катереше се нагоре, като се придържаше за издатините на скалите и жилавите стъбла на храстите. Познаваше катераческата техника от многобройните упорити тренировки из различни планини в Германия, а и този склон не беше от най-трудните. Само мракът донякъде затрудняваше движенията му, но за щастие очите му бързо привикваха.
След около четиридесет и пет минути достигна върха и пое на запад, следвайки билото, което бе огледал, когато влязоха в града. Слизането беше малко по-бързо. Все още го болеше главата, а болката се прехвърляше от една част в друга, сякаш беше някакъв пълзящ и пулсиращ червей. Каква беше тази пирамида? Определено не беше създадена от човешка ръка. Не се съмняваше, че по някакъв начин е свързана с дисковете и кораба-майка. Но какво общо имаше между нея и телата в цилиндрите? Какво, по дяволите, ставаше там долу?
Той забеляза светлините на Дълси вляво и смени посоката, насочвайки се към западната граница на града. Склонът постепенно се изравняваше и съвсем скоро Търкот навлезе в долината и подмина първите къщи. Тук-там лаеха кучета, но той продължи забързано, без да се безпокои от среща с местните жители.
Най-сетне зърна това, което търсеше — телефонна будка пред местната зала за боулинг. Вдигна слушалката и набра номера на телефона, който му бе дала доктор Дънкан. След няколко секунди един механичен глас го информира, че телефонният номер е изключен. Търкот натисна вилката и прекъсна линията. Помисли малко и набра друг номер, започващ с код 910. Форт Браг, Северна Каролина.
Отсреща се обади сънен глас.
— Полковник Микел.
— Сър, обажда се Майк Търкот.
Този път гласът прозвуча малко по-бодро.
— Боже, Търк, в какво си се забъркал?
Търкот се облегна на стъклената стена, усещайки за пръв път неимоверната тежест на умората.
— Нямам понятие, сър. Не зная какво става. Вие какво сте чули?
— Нищо, освен че някой здравата иска да те пипне за гърлото. Една от онези агенции с много букви в името е пуснала секретно съобщение да те издирят и заловят. Едва не получих удар, като видях заповедта на бюрото си.
Микел беше заместник-командир на тренировъчния лагер на специалните части във Форт Браг и стар приятел на Търкот.
— Сър, можете ли да ми помогнете?
— Какво ти е нужно?
— Ужасно е важно да се свържа с една много важна персона.
— Казвай името.
— Дънкан. Доктор Лиза Дънкан. Твърдеше, че е съветничка на президента по едно нещо, дето се нарича „Меджик-12“.
Микел подсвирна.
— Брей, човече, здравата си го загазил. Как да те открия?
— Не можете, сър. Аз ще ви потърся.
— Пази си задника, Търк.
— Слушам, сър.
Търкот бавно положи слушалката. Не беше стопроцентово сигурен, че Микел ще застане зад него. Не знаеше защо е изключен номерът на Дънкан — единственият начин за връзка, който тя му бе оставила. Нищо не беше както трябва. На всичко отгоре току-що бе застрелял трима души на служба към правителството на Съединените щати.
— Мамка му — изруга Търкот.
Каква, по дяволите, беше тази пирамида?
Той се огледа замислено. Току-що бе изиграл последната си карта. Трябваше да признае, че единствените хора, на които можеше да се довери изцяло, бяха потеглили към Юта за срещата, назначена от самия него. Не му се щеше да ходи там, но изглежда друга възможност нямаше.