Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
На паркинга отсреща стоеше самотен пикап. Търкот въздъхна. Главата го цепеше нетърпимо и от доста време разчиташе само на резервите от енергия, които се бе научил да трупа през годините на упорита подготовка. Той излезе на улицата и се отправи бавно към пикапа.
26.
Шосе 64, Северозападно Ню Мексико
Време до излитането — 70 часа и 40 мин.
С нищо не можеха да спрат писъците на Джони Симънс. Кели го беше прегърнала и му шепнеше, сякаш е малко дете, но и това не помагаше.
Напускането на базата се оказа дори по-лесно от влизането. Качиха се на камиончето, префучаха покрай задремалия пазач и малко след това спряха до пикапа. След като върнаха все още зашеметения шофьор в кабината, всички се натовариха на пикапа, стигнаха градчето и свърнаха вляво, към шосе 64.
— Не можеш ли да го накараш да млъкне? — попита фон Сеект, който седеше зад волана, но честичко поглеждаше в огледалото за обратно виждане.
— Сигурно на негово място и аз щях да крещя — отвърна Кели. — Да те държат затворен в ковчег няколко дни. Ти карай, а другото остави на мен.
Постепенно Джони се успокои и заспа или просто изгуби съзнание — нямаше начин да разбере. Кели най-сетне погледна към Нейбингър, който продължаваше да стиска с окървавени ръце нещото, увито в сакото му. Тя извади аптечката и се надвеси над него.
— Какво ти се е случило?
— Видях нещо, което на всяка цена трябваше да взема, но ми пречеше стъклената витрина. Не можах да открия ключа и затова я счупих — обясни Нейбингър.
— Не можа ли да използваш нещо друго, за да счупиш стъклото? — попита Кели, докато изваждаше бинт и марли.
— Бързах… и не ми беше до ръцете.
— Какво може да е това толкова важно нещо?
Нейбингър внимателно разгърна сакото. Вътре беше положена дървена плоча, леко извита, с размери тридесет на шестдесет сантиметра и дебелина два и половина сантиметра. Дори в сумрака на кабината Кели успя да различи надрасканите по гладката й повърхност знаци.
— Това е плочка ронго-ронго от Великденските острови — обясни Нейбингър. — Имаш ли представа колко са ценни? Досега са познати само двадесетина от тях. Обзалагам се, че точно тази никой не я е виждал.
Кели посочи фотографиите, които двамата бяха донесли.
— А тези какви са?
Нейбингър с неохота отклони поглед от плочката към захвърлените на масата снимки.
— Фон Сеект ми каза, че са направени от първата група, проникнала в пещерата с кораба-майка. Там открили и каменни плочици с рунически надписи.
— Какво пише на тях? — поинтересува се Кели, докато приключваше с превръзката на едната ръка.
Нейбингър ги прегледа набързо.
— Е, не е като да четеш вестник. Ще ми е нужно време.
— Нощта е твоя — рече Кели, свърши с другата ръка и взе пътната карта, за да се ориентира за мястото на срещата с Търкот. — Мисля, че трябва да напуснем магистралата и да се доберем до планината по страничните пътища.
— Смяташ ли, че вече ни преследват? — попита Нейбингър.
— Зависи какво е направил Търкот. Ако се е справил… може още да не им е до нас.
— Не ме интересува дали ни преследват — обади се от предната кабина фон Сеект. — Повече се безпокоя, че до старта на кораба остават седемдесет и два часа.
Кубът, Зона 51
Генерал Гулик ни най-малко не изглеждаше като човек, когото са събудили преди пет минути. Беше гладко избръснат, с безупречно огладена униформа. Майор Куин дори се зачуди дали генералът не се бръсне всяка вечер преди лягане, за да е готов, в случай че бъде вдигнат неочаквано. После му хрумна друга мисъл — може би генералът въобще не спи. Лежи си в тъмното, ококорен, и чака да го потърсят за поредната криза.
— Да чуя всичко отначало — нареди генералът, докато останалите членове на „Меджик-12“ — без доктор Дънкан — се нижеха през вратата.
Нямаше много за разказване. Куин предаде накратко онова, което бе научил от все още уплашения дежурен в Дълси. Докато изреждаше фактите около неочакваното нахлуване, спасяването на репортера Симънс и кражбата на фотографиите от архивите, той си даде сметка, че никой освен тях не се досеща кои са извършителите — фон Сеект, Търкот, Кели Рейнолдс и Нейбингър, вече действащи организирано.
— Трябва да призная, че подцених тези хора — заяви Гулик, след като Куин приключи. — Особено фон Сеект и Търкот.
— Този път сме закъсали здравата — надигна се развълнувано Кенеди. — Малко остава да изправят този Симънс пред телевизионните камери.
— Всъщност докъде бяха стигнали с промиването на мозъка при Симънс? — попита Гулик.