Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
— Биолаборатория — избра Кели.
Затичаха в посока противоположна на тази, в която бяха поели двамата учени. Коридорът беше съвсем пуст, а по вратите висяха медни табелки с имената на хората, които работеха тук през деня.
— Вляво — посочи Кели. В края на коридора имаше двойка люлеещи се врати. Спряха пред тях и Кели вдигна въпросително вежди, когато отвътре се дочу приглушено покашляне.
— Нападаме — прошепна Търкот.
— Нямаш кой знае колко разнообразен тактически репертоар — отвърна също с шепот Кели.
Търкот тласна вратата и пристъпи вътре.
Жена на средна възраст с бяла престилка се беше надвесила над издължен, правоъгълен, черен предмет. Косата закриваше лицето й и тя отметна един кичур, когато вдигна очи над очилата с тънки, телени рамки.
— Кои сте вие?
— Джони Симънс? — отвърна с въпрос Търкот.
— Какво? — подскочи жената и Търкот забеляза, че очите й се стрелнаха към черния предмет.
Той я заобиколи и погледна надолу. Черната кутия малко напомняше на ковчег. Отгоре имаше прозорче, през което жената бе наблюдавала какво става вътре.
— Какво е това? — попита той.
— Какви сте вие? — настояваше тя и се оглеждаше към вратата. — Какво търсите тук?
От тавана се спускаха цял сноп преплетени кабели и изчезваха в долния край на ковчега. Някои от тях бяха прозрачни и Търкот забеляза, че съдържат течности. Той се обърна към жената.
— Изкарайте го оттам.
— Джони вътре ли е? — посочи Кели капака. Тя доближи папката, закачена на една щипка и прегледа записките.
— Вътре има някой — обясни Търкот. — Това са разтвори за венозно хранене. Не зная какво точно съдържат, но очевидно са предназначени за този, който лежи в ковчега.
— Джони е — кимна Кели, която все още държеше папката.
— Изкарайте го оттам — повтори с нетърпящ възражение тон Търкот.
— Не зная кои сте… — поде жената, — но…
Търкот извади броунинга от кобура, дръпна ударника и насочи дулото към нея.
— Имате пет секунди да изпълните заповедта ми.
Жената му хвърли яден поглед.
— Няма да посмеете!
— Ще го направи — обади се Кели. — Ако не той, аз ще те гръмна. Отваряй веднага!
— Едно… — броеше Търкот. — Две… три… — той доближи дулото до крака на жената.
— Добре. Добре! — тя вдигна ръце. — Но не мога просто да го отворя. Шокът ще убие обекта… — Тя прехапа устни. — Пациента. Има си съответна процедура.
— Колко трае? — попита Търкот.
— Петнадесет минути, за да…
— Давам ти пет.
В далечния край на подземното ниво фон Сеект и Нейбингър се озъртаха смаяно насред истинска интелектуална съкровищница. Залата с архивите тънеше в мрак, когато отвориха вратата. Нейбингър намери пипнешком ключа и помещението се озари от ярка светлина. Беше изпълнено с рафтове, които се губеха един зад друг. В някои от отворените чекмеджета се виждаха наредени фотографии. Бяха номерирани по начин, който не подсказваше къде може да е началото. На отсрещната стена имаше масивна стоманена врата с малко стъклено прозорче. Фон Сеект прекоси стаята и надзърна през прозорчето.
— Вътре са оригиналните каменни плочици от кораба-майка — произнесе той пресипнало. — Но сигурно в чекмеджетата ги има на снимки.
Нейбингър вече тършуваше наоколо.
— Ето ги руническите надписи от Мексико, които Слейдър ми показа — извика той развълнувано, като размахваше няколко снимки.
— Да, да — кимна фон Сеект разсеяно, защото и той бе погледнал в едно от чекмеджетата. — Но сега трябва да открием онези от пещерата с кораба. Не вярвам, че капитан Търкот ще ни чака много повече от обещаните пет минути.
Нейбингър се зае да преравя методично чекмеджетата.
Ръцете на жената трепереха, докато пръстите й играеха по клавишите на капака. Повечето от кабелите вече бяха откачени и тя непрестанно сверяваше показателите.
— Какво сте направили с него? — попита с разтреперан глас Кели.
— Сложно е за обяснение.
— ЕПП? — предположи Кели.
Жената замръзна.
— Откъде знаете?
— Хайде, приключвай — подкани я Търкот.
Тя натисна едно копче и ковчегът издаде писукащ сигнал.
— След тридесет секунди ще се отвори.
Фон Сеект се надвеси над едно от чекмеджетата и заразглежда съсредоточено снимките. На другия край Нейбингър тъкмо се готвеше да премине към следващото чекмедже, когато вниманието му бе привлечено от нещо в стъклено шкафче на стената. Той приближи и втренчи поглед в предмета вътре.
Фон Сеект вдигна няколко снимки.
— Ето, тези са от пещерата с кораба-майка. Да се връщаме при другите.