Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Но тя привлече Грег в организацията още преди това. И повечето пътувания до новия катапулт направи пак тя — по-лесно се промъкваше от мен или Проф. Е, добре де. Изненадаха ме. А не биваше да ме сварят неподготвен.
Мими попита:
— Грег, имаш ли основания да смяташ, че Уайоминг Нот ще приеме нашия избор?
— Да.
— О’кей. Всички познаваме Уайоминг и аз съм убедена, че вече сте си съставили мнение. Не виждам смисъл да обсъждаме… освен ако някой иска нещо да каже? Говорете.
За нея не беше изненада. И не можеше да бъде. Както и за всеки друг от фамилията, защото Мами никога не допускаше да се стигне до разговор, без да е уверена в резултата.
Обаче се учудих защо тя беше сигурна за моето мнение, толкова сигурна, че да не ме поразпита предварително? Седях си в тъпо двоумение и разбрах, че съм длъжен да говоря, че знам нещо ужасяващо подходящо по темата, което никой друг не знаеше, иначе въобще нямаше да стигнем дотук. Нещо без проблеми за мен, но значимо за Мами и всички наши жени.
Та седях си аз, жалкият страхливец, и думичка не обелвах.
Мами наруши тишината:
— Много добре. Тогава да започваме поред. Людмила?
— Аз ли? Ами че аз обичам Уайо. Да, разбира се!
— Леноре, мила?
— Е, може би ще я уговоря отново да стане кафявичка — според мен така се допълваме с нея. Това е единственият й недостатък — че е по-руса от мен. Ja!
— Сидрис?
— С две ръце съм „за“. Уайо е от нашите хора.
— Ана?
— Мими, трябва да кажа нещо, преди да изразя мнението си.
— Скъпа, не мисля, че е необходимо.
— Все пак искам да е известно на всички, както винаги е правила Тили според традициите ни. В този брак всяка съпруга е внесла своя дял и е давала деца на семейството. Навярно някои от вас ще се учудят, че Уайо е родила осем…
Явно успя да изненада Али — главата му трепна, челюстта му увисна. Ох, Уайо, Уайо! Как можах да допусна това? Принуден бях да говоря.
И осъзнах, че Ана продължаваше:
— … така че сега може да има собствени деца, операцията беше сполучлива. Но тя се тревожи от възможността пак да роди увредено бебе, колкото и да е невероятно според директора на клиниката в Хонконг. И затуй трябва да я обичаме толкова, че да не трепери от страх.
— Ще я обичаме — ведро се съгласи Мами. — Ние я обичаме. Ана, готова ли си да изразиш мнението си?
— Наистина едва ли е нужно вече. Отидох в Л-Хонконг с нея, държах ръката й, докато отново й отваряха тръбите. Аз избирам Уайо.
— В това семейство — подхвана Мами — винаги сме смятали, че съпрузите ни трябва да имат право на вето. Може и да е чудатост от наша страна, но Тили го е започнала и всякога е било за добро. Е, Дядко?
— А? Какво каза, мила моя?
— Избираме Уайоминг, господин Дядко. Даваш ли съгласието си?
— Моля? Ами да, разбира се, разбира се! Чудесно младо момиченце. Ей, къде изчезна онази хубава малка афро с едно особено име? Да не ни се е разсърдила?
— Грег?
— Аз я предложих.
— Мануел? Забраняваш ли?
— Аз? Че защо. Мами, нали ме познаваш?
— Така е. Понякога се чудя дали ти се познаваш. Ханс?
— Какво ще стане, ако кажа „не“?
— Ще загубиш няколко зъба, ето какво ще стане — незабавно го увери Леноре.
— Стига, милички — с мек укор забеляза Мами. — Изборът е сериозно нещо. Ханс, думай.
— Да. Ja. Oui. Si. Крайно време е да имаме хубава блондинка в това… Олеле!
— Спри, Леноре, моля ти се. Франк?
— Да, Мами.
— Али, скъпи? Единодушни ли сме?
Момчето стана ярко розово и не можеше да си отвори устата. Кимна трескаво.
Наместо да определи съпруг и съпруга, които да открият дамата, за да й предложат да приеме нашия избор, Мами изпрати Людмила и Ана веднага да доведат Уайо. Както се оказа, тя не беше по-далеч от „Бон Тон“. И това не бе единствената нередност. Вместо да насрочим дата и да организираме сватбено тържество, извикахме децата при нас, а след двайсетина минути Грег вече отваряше своята книга и ние се заклевахме. Най-накрая обърканата ми глава проумя, че всичко се правеше толкова припряно заради уречената ми за другия ден вероятност да стана на пихтия.
Не че имаше значение освен като символ за любовта на моето семейство към мен — младоженката прекарваше първата брачна нощ със старшия си съпруг, а пък втората и третата нощ аз щях да прекарам в Космоса. Хм, все пак имаше значение: когато нашите жени се разплакаха по време на церемонията, усетих се, че и аз роня сълзи с тях.
После си легнах сам в работилницата, щом Уайо ни целуна и излезе, хванала Дядко под ръка. Бях смъртно уморен, последните два дни ми дойдоха множко. Сетих се за упражненията, обаче си казах, че е твърде късно да търся някакъв смисъл в тях. Подвоумих се дали да се обадя на Майк и да го питам за новините от Земята. И се проснах в леглото.