Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
(„Ом мани падме хум. Разчупихме му черупката, а, мила?“) „Млъквай! Разваляш настроението.“
— Ом мани падме хум! — повтори Соломон с глас на проповедник в катедрала. — Ом мани падме хум!
— Уини, скъпа — прошепна тихо Джоан. — Събуди се. Ще трябва да събудим и Джейк.
Миглите на червенокосата трепнаха и тя отвори очи.
— Джейк, миличък. — Джоан се наведе към него. — Юнис те вика. Събуди се поне докато те отведем в леглото. Юнис е тук, Джейк.
— Чувам те, Юнис.
— Как се чувстваш?
— Аз ли? Отпуснат. Чувствам се чудесно. Отпочинал и готов да поспя. Ей, ама наистина се получи. Но ако питате мен, беше най-обикновена самохипноза.
— Някога да съм твърдяла, че е нещо повече? Джейк, не очаквам да открия Господ Бог, като втренчвам поглед в собствения си пъп. Важното е, че има ефект и е по-добре, отколкото да тъпчеш тялото си с лекарства. А сега позволи ни с Уини да те отведем в леглото.
— И сам ще се справя.
— Разбира се, че можеш, но предпочитам да си останеш отпуснат. Позволи на нас, Джейк, нека те поглезим. Моля те.
Той се усмихна и кимна. Отведоха го в леглото, завиха го и Джоан Юнис го целуна майчински за лека нощ. Той остана изненадан, когато и Уини последва примера й, обърна се на другата страна и заспа още преди двете да излязат от стаята.
— Не си прави труда — рече Джоан на Уини, когато тя понечи да си облече пеньоара. — Това е моята къща и никой няма да се качи на втория етаж след вечеря, ако не е повикан. Освен Хюбърт, но Джейк сигурно го е пратил да спи. — Тя плъзна ръка около кръстчето на червенокосата. — Уини, вярно е, че обичам да нося всякакви тоалети, но не е ли по-приятно, когато си съвсем голичка?
— И на мен ми харесва. Но вкъщи, не навън. Винаги изгарям лошо на слънцето.
— Ами нощем? Когато бях малко момче, преди много-много години, там, където живеехме, през юли и август ставаше непоносимо горещо. Тротоарът бе толкова напечен, че ми изгаряше босите ходила. Нощем къщите бяха като пещи — не знаехме какво е климатик. Дори вентилаторът бе лукс, който повечето хора не можеха да си позволят. В онези нощи, когато не можех да заспя заради задуха, се измъквах през задната вратичка, като внимавах родителите ми да не ме чуят, и се разхождах гол в тъмното, газех из прохладната трева и оставях на лекия ветрец да гали кожата ми. Невероятно усещане!
— Сигурно наистина е било така. Но аз щях да се страхувам да не ме издебне някой.
— Тогава животът беше много по-спокоен. Бях мъж на средна възраст, когато започнах да се боя от тъмното. — Стигнаха спалнята на Юнис. — Уини, целуни ме за лека нощ и бягай при твоя възлюбен. Утре можем да поспим до късно.
— Той ще дойде чак след полунощ. Няма ли да ми разкажеш какво се случи днес?
— Но разбира се, миличка. Смятах, че бързаш. Искаш ли да се изкъпеш с мен?
— Само ако ти го искаш. Къпах се след вечеря.
— И вече си си сложила грим. Аз се къпах сутринта, но ми се струва като че е минала цяла седмица. Подуши ме и кажи дали намирисвам.
— Ухаеш много хубаво. Сочно.
— В такъв случай ще си измия зъбите, ще се изплакна на бидето, ще се изтрия под мишниците и съм готова за лягане.
— Не си вечеряла.
— Не съм гладна. Но затова пък съм много щастлива. Дали има мляко в хладилника в спалнята? И малко бисквити. Ще ми направиш ли компания? Ще седнем в леглото, ще хрупкаме бисквити и ще си бъбрим като две приятелки. За разни неща, които не мога да споделя с Джейк, след като не съм свадливият стар Йохан.
— Джоан, не мога да повярвам, че си била свадлива.
— О, да, мила, при това ужасно свадлива. Непрестанно ме измъчваха всякакви болежки и се чувствах потиснат. Но Джоан Юнис е в отлична форма и настроението върви с нея. Налей по чаша мляко и дай бисквитите, докато аз се престоря, че се къпя.
Скоро след това двете седяха в просторното легло и Джоан Юнис преразказваше в съкратен вариант събитията от деня:
— … отидохме в кабинета на съдия Мак, аз освободих колата, а милият Мак не искаше и да чуе, че ще се прибираме пеша. Дори след като онези жалки размирици се уталожиха. Тогава се качихме на неговия вертолет и отлетяхме за крайбрежната вила на Джейк. Но най-приятната част бе, когато си свалих наметалото и им позволих да зърнат, в целия му блясък, тоалета „Акапулко“, който ти ми препоръча. Направо се облещиха, миличка.
— Облещиха се?
— Точно така. Разпериха криле и взеха да обикалят в кръг, като петел, който се чуди как да направи впечатление на някоя дръпната кокошка.
— Не е било заради тоалета, а заради теб.
— И двете. Юнис Бранка е притежавала великолепно тяло и аз правя каквото е по силите ми, за да му отдам дължимото. С твоята помощ. Когато им позволих да ме целунат, и двамата почти бяха готови да ме тръшнат на килима.