Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Е? Ако рискувам — и загубя — разорени сме. Мари няма да успее да завърши „Радклиф“, Уди ще трябва да драпа за колеж, а Дик и Етел… е, по-късно ще минем и оттам. Сладурче, затънал съм в този пазар на акции до уши… и предлагам да се заровим още по-дълбоко въз основа на предположението, че Черният вторник ще дойде навреме — точно както ни го е казал Тед.
— Направи го!
— Сигурна ли си, Мо? Ако нещо се обърка, връщаме се при пържения качамак. А все още не е твърде късно да огранича залозите — да изтегля половината и да го скътам някъде. И да играя с другата половина.
— Брайни, не съм възпитана така. Помниш ли състезателния кон на татко, Лоуфър?
— Виждал съм го два-три пъти. Прекрасно животно.
— Да. Само дето не беше толкова бърз, колкото изглеждаше. Татко редовно залагаше за себе си. Винаги за победа. Никога за място. Обикновено Лоуфър пристигаше втори или трети… но татко не би се обзаложил по този начин. Чувала съм го как говори на Лоуфър преди надбягване — тихо, нежно: „Този път ще ги бием, момче! Този път ще спечелим!“ После съм го чувала да казва: „Поне опита, старче. Аз това искам от тебе — нищо друго. Ала ти пак си шампион… и следващия път ще ги разбием!“ След това го потупваше по врата, Лоуфър цвилеше и се гушеше в него и се успокояваха взаимно.
— Значи мислиш, че трябва да залагам предпазливо? Защото втори път няма да има?
— Не, не! Изгърми си патроните! Ти вярваш на Теодор, аз — също. Така че да действаме! — добавих аз, протегнах се и сграбчих инструмента му. — Ако пак дойде времето на пържения качамак, то няма да е задълго. Можеш да ме праснеш, чакай да видя… — преброих, — следващия понеделник. И скоро след това пак ще получим пари от фондацията „Хауард“.
— Не.
— Ъ? Исках да кажа, моля? Не разбирам.
— Мо, ако Тед не е познал, основните капитали на Фондацията могат да си отидат. Джъстин и съдията Спърлинг са се обзаложили, че Тед ще познае; Чапман е против. Има още четирима настоятели… двамата са от републиканците на Хувър, двама са за Ал Смит. Джъстин изобщо не знае накъде ще тръгнат нещата.
Продажбата на къщата беше част от залога. Решението беше трудно, тъй като то засягаше и нещо, което по-късно стана известно като „разоряване на къщи“. Ние живеехме в изцяло бял квартал, но Черният град беше точно на север от нас, не много далече, и се разрастваше и се приближаваше все повече през двадесетте и кусур години, докато живеехме в къщата.
Един бял агент по недвижими имоти се беше обърнал към Брайън с предложение от клиент, който не желаел да се разкрива — колко иска Брайън за тази къща?
— Мила, не съм го питал за клиента му… защото ако бях го попитал, щеше да излезе, че клиентът е бял адвокат, който, ако го побутнеш, ще излезе, че представлява клиент от Денвър или Бостън. В тия работи прикритието е горе-долу шестпластово… а съседите не трябва да разбират какъв е цветът на кожата на новия собственик чак докато той се нанесе.
— Ти какво му каза?
— Казах му: „Без съмнение имам желание да продам къщата си, ако цената е добра. Но цената трябва наистина да е добра, защото тук ние си се чувстваме добре, а местенето винаги струва много време и пари. Каква цена предлага вашият клиент? Искам да кажа, в брой — нито разсрочки, нито ипотека. Ако ще търся нова къща за моето голямо семейство — ние сме единадесет души — ще ми трябват пари в брой. Може би по-скоро ще ми се наложи да строя, а не да купувам — в днешно време малко къщи биха могли да поберат удобно едно голямо семейство. Сигурно ще ми се наложи да строя. Ако продам тази къща. Така че цената трябва да е добра, а парите — в брой.“
Та този фалшивец ми разправя, че всяка банка би приела документа за подобен имот — ипотеката била също толкова добра, колкото и парите в брой. „Не и за мене — викам му. — Нека вашият клиент уреди ипотеката направо със своята банка и донесе парите в брой. Драги ми господине, не съм приритал да продавам. Посочете ми цифра в брой и ако е достатъчно голяма, работата става. Ако не е, веднага ви казвам «не»“.
Той рече, че нямало нужда от капариране, защото били доволни от това, че съм можел да им предоставя добра гаранция. Мо, това ми каза повече от всичките думи, които онзи ми изрече. Това значеше, че вече са направили гаранционно проучване за нас… и сигурно за всички къщи от квартала. Това означаваше, че нашата къща сигурно е единствената в този квартал, която не е ипотекирана… или нещо друго, свързано със закона, което щеше да лъсне при капарирането, като например доживотно обитаване според завещание, или че имотът в момента е под запор, или е забъркан в някой проточил се развод, или срещу него има ипотека или оценка, или кой знае какво. Човек, който се опитва да стъкми подобна сделка, не обича капарирането, защото точно през периода на изчакване хората от типа „джентълменско споразумение“ могат да надушат какво става и да се задействат, за да го прекратят… често със съдействието на съчувстващ съдия.