Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Един милион рубли?
Тези думи прозвучаха като някакъв демонски крясък. Един милион. Точно това, което тя очакваше с нетърпение.
— Вие значи искате да ми дадете за Франциска един милион? Добре, ако устоите на думата си, тогава и аз ще удържа своята. А как ще се сдобиете с един милион, когато Ягодкин пази като дявол милионите си?
— Ще поискам от мъжа ми и той ще ми даде.
— Ха, ха, ха, лукавият Ягодкин да ми даде един милион.
— Двойно ще му взема тогава. Сега разбирате ли?
— Започвам да разбирам; ще го заплашите с нещо, което знаете за него, и той иска — не иска, ще ви даде. Разбирам сега…
— Тъй е.
Вратата се отвори и в стаята влезе Бети.
— Какво ново? — попита Балони.
— Една госпожа — каза прислужницата.
— Боже мой! Ами ако ме видят тук!
— Не се страхувайте, Бети ще ви изпрати през задната врата. Нещастната майка се запъти към изхода, но преди да отвори вратата, се обърна и запита:
— Ще мога ли идната седмица пак да видя Франциска?
— Заповядайте пак, заповядайте.
След като госпожа Ягодкина си отиде, врачката чукна с пръст по стената, попита, като се смееше:
— Михаиле, чу ли?
— Чух всичко — отговори Бакунин. — Много сръчно умееш да измъкваш парите на хората.
— Трябва да се живее. Цял разбойник е, това го зная, но и той скоро ще си изпати.
— Кого очакваш сега, вещице?
— Не зная. Бети не назова никого. Ето чувам стъпки и вратата се отваря. По дяволите, това е красивата вдовица Бояновска.
Тези последни думи бяха изречени със страх, след което вещицата погледна ядосано стената, зад която стоеше Михаил Бакунин. Вероятно тя искаше да говори за някои тайни работи с Бояновска.
Красивата вдовица се приближи плътно до вратичката, тъй че освен нея, никой друг не можеше да я чуе.
— Готово ли е онова, което бях поръчала? — попита Бояновска.
Вещицата кимна с глава в знак на потвърждение.
— Дайте ми го по-скоро тогава туй. Ще заплатя, каквото съм обещала.
— Веднага ще ви го дам — каза вещицата. — Но трябва да ви напомня още един път да не го давате никому, защото това е страшна отрова.
— Колко пъти ви казах вече: никой не ще узнае кой е приготвил тази течност!
— Тъй говорите сега, но ако ви изправят пред съдебния следовател, сигурно ще заприказвате по друг начин.
— Какво говорите! Глупости, бих желала да зная кой ще се осмели да се оплаче от Бояновска… Впрочем знаете ли защо ми е тази отрова?
— Не за вас сигурно. За такова нещо ми изглеждате доста млада и красива. Такава отрова обикновено се купува за добри приятели, на които не желаем много да се мъчат на този свят.
— Ако можех да ви се доверя, на драго сърце щях да ви кажа това и да поискам съвет!
— Балони знае да мълчи като гроб — каза вещицата. — Говорете, никой не ни чува.
Феодора се колебаеше дали да й се довери. Най-после се реши.
— Желая да премахна болките на една налудничава жена. Но това мога да сторя само ако отровата не оставя белег.
Вместо отговор, Балони извади едно шишенце, пълно с тъмносиня течност, и го разклати. В гърлото на шишенцето се показа зелена пяна.
— Вземете — каза тя и го подаде на Бояновска. — Тази отрова е точно такава, каквато вие търсите.
— Но няма ли да остави следа?
— И най-изкусният лекар не ще познае, че човекът е отровен.
— Добре! Ето възнаграждението за труда ви.
Тя извади от джоба си копринена кесийка и я подаде на вещицата.
— Не би ли желала уважаемата госпожа да й гледам на карти? — ниско се поклони вещицата.
— Благодаря, уверена съм, че питиетата ти са по-сигурни от предсказанията ти!
— Моите предсказания са истински — отговори Балони.
— Не искам да зная за бъдещето, желая да се насладя на настоящето. Бог знае какво ме чака.
И тя излезе. Не след дълго в стаята влезе Бакунин, който със светещи очи улови мършавата вещица за ръка и извика:
— Ще ми кажеш какво искаше да врачуваш на тази жена. Вещицата се изсмя.
— Виж ти, той започна да се меси дори в моята работа. Нищо чудно след време да стане и пророк! Право ти казвам, любопитно ми е да разбера как ти би разгадал звездите на Бояновска.
— Смърт! — каза неясно Бакунин.
— Смърт! — извика с демонска радост вещицата. — Нима ще умре тази прелестна жена?
— Ще умре — каза Бакунин, — и то преди да свърши месецът. Нима не чуваш тихите стъпки след нея? Виждаш ли черната сянка, която прекосява пътя й, и блясъка на мълнията, която се е устремила към развълнуваните й гърди? Виждаш ли бледото лице, което вдъхновено се преобразява, подобно на лик на светия? Това е отмъстителят, това е отмъстителят!
Пази се, красива госпожо Бояновска, той е по следите ти! Този отмъстител е твоят убиец!