20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Единственото нещо, което го примиряваше с тая омраза картина — толкова голямо е непостоянството на човешкия дух, — беше намръщеното лице на Гримо, това лице, което намрази най-напред и което след това стана единствената му надежда. Гримо му се струваше Антиной1.
Безполезно е да казваме, че всичко това беше игра на трескавото въображение на затворника. Гримо си оставаше все същият. Ето защо той продължаваше да се ползува с пълното доверие на началника си Ла Раме, който сега му вярваше повече, отколкото на себе си: Ла Раме, както казахме вече, чувствуваше в дъното на сърцето си известна слабост към господин дьо Бофор.
Затова добрият Ла Раме се радваше предварително на малката вечеря насаме със затворника си. Той имаше само един недостатък — беше лакомник; баниците му се видяха добри, виното отлично. Освен това наследникът на дядо Марто му беше обещал баница с фазан, вместо с домашни птици, и вино шамбертен вместо макон. Всичко това щеше да бъде още по-вкусно в обществото на тоя любезен принц, който всъщност беше тъй добър, който правеше такива смешни номера на господин дьо Шавини и такива хубави шеги срещу Мазарини. Тоя път настъпващата Петдесетница беше за Ла Раме наистина един от четирите големи годишни празници.
Следователно Ла Раме чакаше шест часа вечерта със също такова нетърпение, както и херцогът.
Още от сутринта той се зае с всички подробности и доверявайки само на себе си, посети лично наследника на дядо Марто. Баничарят беше надминал себе си: той му показа една наистина чудовищна баница, украсена отгоре с герба на господин дьо Бофор баницата беше още празна, но край нея лежаха един фазан и две яребици, набодени със сланина тъй ситно, че имаха вид на иглени възглавнички. На Ла Раме му потекоха лигите и той се върна в стаята на херцога, като си потриваше ръцете. Като връх на щастието господин дьо Шавини, както казахме вече, уповавайки се на Ла Раме, беше заминал същата сутрин за късо време и по тоя начин Ла Раме стана заместниккомендант на кулата.
——
1 Т^Тиной — красив роб, любимец на един от римските императори, станал пример на мъжка хубост. — Б. пр.
Колкото за Гримо, той изглеждаше още по-намръщен от когато и да е.
Сутринта господин дьо Бофор игра с Ла Раме на топка. Гримо му направи знак да обръща внимание на всичко.
Вървейки напред, Гримо посочваше пътя, по който трябваше да минат вечерта. Играеха на топка на тъй наречената площадка в малкия двор на кулата. Това място беше доста пусто и тук слагаха часови само когато господин дьо Бофор играеше на топка; а при височината на стените и тая предпазна мярка изглеждаше излишна.
За да се стигне до малкия двор, трябваше да се минат три врати. Всяка от тях се отключваше с особен ключ.
Като пристигна на площадката, Гримо като че ли случайно седна край една бойница и спусна краката навън от стената. Ясно беше, че на това място ще вържат въжената стълба.
Цялата тая маневра, разбираема за херцог дьо Бофор, беше, то се знае, неразбираема за Ла Раме.
Играта започна. Тоя път на господин дьо Бофор му вървеше: той като че ли слагаше с ръка топките именно там, където искаше да отидат. Ла Раме беше бит напълно.
Четирима от пазачите на господин дьо Бофор бяха дошли заедно с тях и събираха топките. Когато играта свърши, господин дьо Бофор, дразнейки Ла Раме с несръчността му, даде два луидора на пазачите, за да пият за здравето му с останалите четирима другари.
Пазачите поискаха позволение от Ла Раме и той се съгласи да отсъствуват, до вечерта. Дотогава Ла Раме трябваше да излиза по належащи дребни работи и желаеше, докато го няма, да не изпускат затворника от очи.
Ако го бяха оставили сам да уреди всичко, навярно господин дьо Бофор нямаше да го направи така сполучливо, както го извърши неговият пазач.
Най-после удари шест часът; макар че трябваше да седНат на масата в седем часа, вечерята беше готова и сложена. На бюфета лежеше колосална баница с герба на херцога и по зачервената й кора се вйиждаше, че е изпечена великолепно.
Останалите ястия не отстъпваха на баницата. Всички чакаха с нетърпение: пазачите — да идат да пият, Ла Раме — да седне край масата, а господин дьо Бофор — да бяга.
Само Гримо оставаше безстрастен. Като че ли Атос го беше обучил именно за тоя важен случай.
В известни моменти, като го гледаше, херцог дьо Бофор се питаше дали не сънува и дали тая мраморна фигура е наистина негов човек и ще оживее, когато дойде време.
Ла Раме отпрати пазачите, като им поръча да пият; за здравето на принца; после, когато излязоха, той заключи вратите, сложи ключовете в джоба си и показа на принца масата, сякаш искаше да каже: — Когато пожелае ваше височество. Принцът погледна Гримо, Гримо погледна часовника: беше едва шест часът и четвърт, а бягството беше определено точно за седем часа; значи трябваше да се чака три четвърти час.