Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Не ви ли трябват адвокати и такива неща? — попита Риш.
— Не би трябвало. Няма да ме съдиш за издръжка, нали? — обърна се Иван Ксав към Тедж.
Тя поклати глава.
— Не, само за пътуването до Ескобар, но императорът ще ни го осигури безплатно, така че…
— Ако твоят граф Фалко ходи в съда само веднъж седмично и обслужва цял окръг… какво е населението на окръг Ворпатрил всъщност? — попита Риш.
— Де да знам. Милиони.
— И как един човек раздава правосъдие на милиони? — каза с недоумение Риш.
— Ами, той не е сам, разбира се. Има си цяла окръжна прокуратура на разположение със съответните териториални съдийски комисии за по-големите и по-малките градове, а селата си имат Говорител. Но веднъж седмично се явява лично в съда като един вид политически символ, а и за да следи от първа ръка нагласите на хората си. Повечето графове го правят, дори и чичо Арал, когато е тук. Което се случва все по-рядко, в интерес на истината.
— Не е ли по-добре да провериш какъв му е графикът? — каза Риш малко раздразнено. — В случай че от ИмпСи се обадят… утре сутрин, да речем?
— Ъъ. Да, може и да… — измърмори Иван Ксав и се повлече неохотно към комтаблото. Забави се доста дълго.
А когато се върна, изглеждаше притеснен.
— Оказва се, че съдебният календар на граф Фалко е запълнен за месеци напред. Ако от ИмпСи се обадят преди това, ще трябва да го помоля лично. Което мога да направя, но бих предпочел да се въздържа, ако е възможно. Проблемът е, че ако поискам голяма услуга от Фалко, той ще си я поиска обратно. И ще ми се хили през цялото време. Все пак ни включих в списъка на чакащите… от канцеларията на съда казаха, че понякога се отварят пролуки в графика и ще се опитат да ни вмъкнат. — Пое си дълбоко дъх. — Така или иначе, вие сте под имперска защита, докато не кацнете живи и здрави на Ескобар, без значение кога ще извъртим номера с развода.
Риш кимна. Тедж се чувстваше… странно.
На теория двете отиваха на Ескобар, за да започнат нов живот под нова самоличност. „Лейди Ворпатрил“ определено беше нова самоличност, в добавка със сигурност, която не разчиташе на анонимността… „Не. Придържай се към плана“. Планът им беше единствената котва, последното спасително въже, което татко и Баронесата й бяха хвърлили, преди да потънат със своята Къща.
Притеснен, че Тедж може да страда от носталгия, един ден на връщане от работа Иван купи „Великите къщи“ с панели за шестима играчи. И да беше хранил известни съмнения, че за Биърли Риш е не само хоби, а и задача по служба, те отпаднаха, заличени от охотата, с която Би посвети няколко вечери поред на детска игра, пък била тя интересна, сложна и неочаквано пристрастяваща. На всичкото отгоре Биърли се оказа много добър — хвана цаката на играта за нула време и се превърна в достоен противник на двете джаксънианки, а Иван редовно им дишаше прахта.
Ала Иван откри, че има начин да спечелиш, докато губиш на „Великите къщи“. Както го беше направил Морозов. Докато си разказваха през смях вицове и стари случки, свързани по един или друг начин с традиционната джаксънианска игра, Иван научи много за детството на Тедж, детство на истинска баронска дъщеря от истинска джаксънианска Велика къща, любимка на татко си. В замяна Иван разказа няколко случки от годините си в училище. Единствен Биърли не допринесе с нищо за обмена на информация, макар че несъмнено попиваше всичко, което разказваха другите. Бяха стигнали до един от най-завързаните етапи на играта, когато Иван най-сетне схвана какви точно са били отношенията между покойната баронеса, нейните деца и нейните Бижута.
— Какво е тек-сестра и чифт-сестра? — каза Тедж. — Викаме си така, защото… защото това отговаря на истината, един вид. Полубратя и сестри, ако искате. Баронесата е използвала голяма част от собствения си геном, за да създаде Бижутата. От татко е взела само Y-хромозомата за Оникс. В известен смисъл Рубин е била първата, направена по прототип на Баронесата, затова нарича сама себе си Номер едно, единствена по рода си. Следващият „пръв“ е бил Ерик, после Звездичка, после Перла, после Гъли, след това Смарагд, Амири, Риш и накрая аз… и след това Чер, Оникс тоест. Чифт и тек, сещате ли се? Четни и нечетни. Превърна се в нещо като семейна шега. — Тя въздъхна, притисната от спомена. — А после всички се пръснахме. Ерик… ще ми се да знаехме нещо за Топаз. Тази неизвестност, да не знаем дали е жива или мъртва… По-добре това, отколкото да… Но все пак е неприятно.