През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Искаме да питаме дали имате колиба, в която да отпочинем тази нощ.
— Нямаме колиби. Ние сме кюрди беруари и имаме къщи. Ще получите къща, ако докажете, че не сте наши врагове.
— Как да го докажем?
— Като ни предадете конете и оръжията си.
Ах, ти, дърт лъжец, който яде гущери! Смяташ хората, които правят салами, за кръгли глупаци. Тези мисли ми минаха през главата, но казах на глас:
— Истинският мъж никога не се дели от коня и оръжията си.
— Тогава не може да останете при нас — отговори троснато беруарът.
— Значи ще продължим нататък — казах аз и се отправих към спътниците си. Кюрдите образуваха кръг около своя предводител.
— Какво каза? — ме попита англичанинът.
— Кюрдът иска конете и оръжията ни, ако останем тук.
— Нека сам ги вземе! — изръмжа Линдси.
— За Бога, сър Дейвид, нито изстрел днес. Що се отнася до кръвното отмъщение, кюрдите са по-неотстъпчиви от арабите.
[#1 Ефрат. Бел. нем. изд.]
Ако се държат с нас като с врагове и раним или убием някого, сме загубени. А те са поне пет пъти по-многобройни.
— Какво да правим? — попита англичанинът.
— Най-напред ще продължим пътя си и ако се опитат да ни попречат, ще преговаряме.
Това споделих и с останалите и те ми дадоха право, макар между нас да нямаше нито един страхливец. Сигурно не всички кюрди бяха от селото, в което не можеше да има толкова много възрастни бойци. Поради някаква причина те се бяха събрали тук и се държаха така войнствено. Кръгът им се разтвори и те образуваха в привиден безпорядък полукръг, като очевидно изчакваха нашето решение.
— Искат да ни препречат пътя — каза Мохамед Емин.
— Така изглежда — съгласих се с него. — Не посягайте към оръжията, ако животът ни наистина не е застрашен.
— Да опишем по-широка дъга около селото — предложи моят Халеф.
— Трябва да го направим. Елате!
Ние се отбихме встрани, но кюрдите веднага ни последваха и предводителят им отново пришпори коня си към мен.
— Накъде си се запътил? — попита той.
— За Гумри — отговорих му натъртено. Отговорът ми очевидно не беше по вкуса на кюрдския главатар и той отвърна:
— Много е далеч, а нощта вече настъпва. Няма да можете да стигнете до Гумри.
— Ще намерим някое друго село или ще спим на открито.
— Дивите животни могат да ви нападнат, а оръжията ви не струват.
Той само искаше да опипа почвата. Може би щеше да е добре за нас, ако го убедях в противното, макар че това щеше да усили желанието му да притежава нашите оръжия. Затова му казах:
— Оръжията ни са много добри.
— Не вярвам — гласеше отговорът му.
— Охо, ние имаме оръжия, от които само едно е достатъчно, за да ви умъртви.
Беруарът се разсмя и после добави:
— Големи приказки говориш. Покажи ми някое такова оръжие?
Взех един от моите револвери и попитах кюрда:
— Виждаш ли този малък предмет?
После извиках Халеф и му заповядах: — Отчупи клон от онзи храст. Остави само шест листа на него и го дръж високо. Ще стрелям по него.
Дребосъкът го стори и тъй като и останалите кюрди забелязаха какво става, се приближиха. Отдалечих коня си на възможно най-голямото разстояние и се прицелих. Шестте изстрела последваха бързо един след друг, а после Халеф подаде клона на кюрда.
— Катера Ходех — извика мъжът. — Всичките шест листа са улучени!
— Това не е трудно — взех да се перча аз. — Може да го направи всяко дете при нас. Но чудото е там, че с подобно оръжие може да се стреля и без да го зареждаш.
Беруарът подаде клона на своите хора и докато те го оглеждаха, извадих шест патрона и отново заредих револвера, прикривайки се зад врата на коня.
— Какви са тези оръжия? — попита кюрдът.
— Виждаш ли онова ту? Внимавай!
Слязох от коня и се прицелих с карабината «Хенри». Прозвуча изстрел, два, три, пет, осем, единайсет. При всеки нов гърмеж кюрдите удивено се провикваха, след което отново прибрах оръжието си.
— Вървете и огледайте дървото!
Всички забързаха и повечето слязоха от конете си, за да видят по-добре. Така имах възможност да заредя повторно. С подобен фокус някога бях спечелил уважението на команчите и сега също се надявах да постигна подобно въздействие.
Предводителят на кюрдите отново дойде при мен и извика:
— Ходих, всички единайсет куршума са забити в дървото, един под друг!
Че се обърна към мен с «господарю», бе добър знак.
— Запозна се с някои от нашите оръжия — казах аз. — Можеш да ми вярваш, че не се страхувам от дивите животни.