През дивия Кюрдистан

— Мълчи! — заповяда ми той. — Аз питам, а ти отговаряш. Говориш кюрдски, но не си кюрд. Да не си грък или може би руснак или персиец?

Отговорих му отрицателно и той не знаеше какво повече да ме пита. Този човек ме бе взел за руски наблюдател по границата. Не исках веднага да му кажа какъв съм, а той се мислеше за много проницателен и се мъчеше да отгатне. Тъй като не му се удаде, той ядосано удари с юмрук коня си над окото. Животното високо изцвили от болка.

— Какъв си тогава? — попита най-сетне кюрдът.

— Алеман — отвърнах му гордо.

— Алеман? — повтори той. — Алманларите ги познавам. Родът им е от бреговете на езерото Урмиа, а жалките им колиби са от тръстика.

Той говореше с голямо презрение.

— Лъжеш се — отговорих аз. — Ние не живеем на брега на езерото и не обитаваме бедни тръстикови колиби.

— Мълчи! Познавам арманларите и щом не знаеш къде живеят, значи не си от тях. Кой е този кюрд? — Той посочи към англичанина.

— Той не е кюрд, а само носи кюрдско облекло.

— Щом като само носи кюрдско облекло, значи не е кюрд.

— Това и казах.

— И щом не е кюрд, няма право да носи кюрдско облекло. Забраняваме му! Що за човек е той?

— Един ингло — отговорих кратко.

— Ингло? Познавам инглите. Те живеят от другата страна на планината Арарат, ограбват керваните и ядат гумгумуку гаурана.

— Ти отново се лъжеш. Инглите не живеят при Арарат, те не са разбойници и не ядат гущери.

— Мълчи! Бил съм в страната на инглите и самият аз съм ял с тях гумгумуку гуарана и дори гумгумуку фелана. Щом като не яде от тях, значи не е никакъв ингло. Кои са останалите трима конници?

— Араби са.

[#1 Гущер: — Бел. нем. изд.]

— От кое племе?

— Принадлежат към племето на шаммарите.

Казах истината, защото разчитах на враждата между турците и шаммарите. А всеки враг на турците беше приятел на кюрдите. Макар и да знаех, че северните племена на шаммарите понякога са във вражда с южните кюрдски племена заради техните набези. Самите кюрдски племена се намират във вечна вражда помежду си и си отмъщават с кръв. Тук обаче бяхме в сърцето на Кюрдистан, където не бе пристъпвал нито един враждебен арабин, и затова отговорих така с пълното убеждение, че не ще ни причинят никакво зло.

— Познавам шаммарите — започна отново кюрдът. — Те живеят при устието на Фрат, пият морска вода и имат зли очи. Те се женят за собствените си майки и правят салами от месото на свинете.

— Пак се лъжеш. Шаммарите не живеят до морето и никога не ядат свинско месо.

— Мълчи! Самият аз съм бил при тях и всичко съм видял с очите си. Щом като тези хора не живеят до морето и не ядат свински салами, то не са шаммари. А и шаммарите живеят в кръвна вражда с кюрдите зидари и с жителите на Пир Хасан, значи са и наши врагове. Какво търсите тук?