През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
Вече ставаше опасно. Скочихме на крака. Извиках Халеф при мен, тъй като в него бях най-сигурен. Излязохме на пръсти в коридора и се качихме по стълбата на покрива. Там лежеше човек. Огледах го. Кучето му беше прегризало гърлото. Къде се намираше то, разбрах от тихото ръмжене, с което ме приветства. Може би на около пет крачки от мъртвия бе проснато второ тяло и върху него лежеше кучето. И най-малкото движение щеше да означава сигурна смърт за човека.
Като се огледах по-внимателно, видях долу много хора. Нямаше и съмнение, че цялото село бе тръгнало да краде конете или може би ставаше дума за нещо още по-лошо. Първия, който се беше изкачил, Доян бе повалил на пода, а викът му бе предупредил останалите да бъдат по-предпазливи. Когато обаче и вторият се беше изкачил, кучето не е знаело какво да прави и за да се нахвърли върху него, бе прегризало гърлото на първия.
Как трябваше да постъпим?
Слезнах долу, като оставих Халеф да пази. Разбрахме се да не вдигаме шум, а на сутринта да се правим, като че ли нищо не сме чули. Положението ни беше крайно опасно, макар да можехме да се защитим и срещу по-многоброен противник. Но тогава срещу нас щяха да се опълчат всички области, през които трябваше да минем, и нямаше да ни бъде възможно да се върнем обратно.
Някой почука силно на външната врата. Кюрдите се бяха съвещавали и сега щяхме да научим резултата. Отново запалихме една от свещите и излязохме с оръжие в ръце в коридора.
— Кой е там? — осведомих се аз.
— Ходих, отвори! — викна малкоегундът. Познах го по гласа.
— Какво искаш? — попитах.
— Трябва да ти кажа нещо важно!
— Говори тогава!
— Трябва да вляза при вас.
Въобще не го попитах дали е сам, защото и без това нямаше да пусна никой друг. Спътниците ми насочиха оръжия към входа, аз дръпнах резето и застанах така зад вратата, че да се отвори наполовина и вътре само един-единствен човек да влезе. Когато селският старейшина видя насочените срещу него оръжия, се спря на прага.
— Ходих! Ще стреляте по мен?
— Няма. Но сме готови на всичко! Можеше да бъде и някой друг, някой враг.
Той влезе и аз отново залостих резето.
— Какво искаш и защо нарушаваш съня ни? — започнах аз.
— Искам да ви предупредя — отговори той.
— Да ни предупредиш? За какво?
— За една голяма опасност. Вие сте мои гости и мое задължение е да ви обърна внимание на нея.
Погледът му сновеше наоколо и попадна на стълбата и отворената капандура на покрива.
— Къде са конете ви? — попита той.
— Вътре в стаята.
— В стаята? Ходих, та тя е само за хората!
— Добрият кон често е по-ценен от лошия човек.
— Стопанинът на този дом ще се ядоса, защото животните ще разровят с копитата си земята.
— Ще го обезщетим.
— Защо сте прибрали стълбата?
— Трябваше да я приберем, тъй като липсва стълбище.
— Спахте ли?
Кимнах с глава, а той продължи:
— Не чухте ли шум?
— Чухме, че пред къщата ни ходят хора, но не можем да им забраним. Чухме и тези, които прескочиха в двора, и това не ни хареса. Дворът е наш. Ако конете ни бяха отвън, то щяхме да стреляме по натрапниците, защото щяхме да ги сметнем за крадци.
— Конете не могат да бъдат прехвърлени през зида, а в двора е и кучето ти, което видях днес при теб.
Този обрат на разговора не ми беше по вкуса.
— Знаем, че конете не могат да минат през зида, но можеха да ги изведат през този коридор.
— Тук не може да се влезе.
— Малкоегунд, размисли само! Ако някой се изкачи на покрива и оттам се спусне в коридора, той може да отвори вратата на двора и къщата, а тази на стаята — да залости. Тогава нямаше да можем да се защитаваме.
— Кой ли би се качил на покрива?
— О, някакъв мъж вече се беше скрил горе и беше издърпал стълбата. Това естествено ни накара да бъдем предпазливи и да приберем конете. Дори ако там горе се качат и сто крадци, те няма да могат да влязат в къщата, а сутринта труповете им ще бъдат открити на покрива.
— Вие ли ще ги убиете?
— Не, ние спокойно ще спим, защото знаем, че може да разчитаме на кучето ми, което е там.
— Но на кучето мястото му не е на покрива!
— Мястото му е там, където трябва да пази, а ще ти кажа и че кучетата на алманларите обичат нощем да се разхождат по покривите. Но ти всъщност искаше да ни предупредиш! За какво? Каква опасност ни заплашва?
— Някой е откраднал стълбата на един от жителите на селото и когато я потърсил, намерил я облегната на вашия зид. Видяхме да се навъртат няколко непознати мъже, които бързо се измъкнаха. Мислехме, че са крадци, които искат да проникнат в къщата, и затова съм дошъл да ви предупредя.