През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Вече е решено — ще потеглим!
— Значи все пак не се страхуваш от мютеселима?
— Исмаил бей знае много добре, че не се страхувам от него.
— Също и аз, ефенди — вметна агата. — Нали го принуди да ти даде двете хиляди пиастри! «Мирта» опули очи.
— Машаллах, толкова много пари!
— И то в злато! — добави Селим.
— На кого принадлежи този куп пари?
— Разбира се, че на ефенди. Трябваше да кажеш някоя дума и за мен.
— Не го ли направи, ефенди? — осведоми се Мерсинах. — Нали ни обеща!
— Удържах на думата си.
— Наистина? Ефенди, кога говори с мютеселима за това?
— Когато Селим ага беше при мен.
— Ефенди, нищо не съм чул! — увери Селим.
— Напротив! — усмихнах се аз. — Мютеселимът ми предложи петстотин пиастри вместо двете хиляди, които му исках.
— Но те бяха за теб, ефенди!
— Селим ага, нали каза, че ме обичаш и че си мой приятел, и въпреки това смяташ, че не държа на думата си? Трябваше да се престоря, сякаш са за мен.
— Как така да се престориш?
Агата ме изгледа втренчено.
— Да се престориш? — извика Мерсинах. Тя по-бързо схвана каква беше работата. — Защо е трябвало да се престориш? Казвай бързо, ефенди!
— Вече казах на твоя ага…
— Ефенди — извика тя, — не му обяснявай на този арнаутски ага. И без това няма да разбере! Кажи го по-добре на мен!
— Ако бях поискал пари за агата, то мютеселимът щеше да се превърне в негов враг…
— Вярно е, ефенди — прекъсна ме припряно тя. — Да, щеше да се случи и нещо по-лошо, защото след отпътуването ти трябваше да върнем парите.
— Така си мислех и аз и затова се държах, като че парите са за мен.
— А всъщност не са ли за теб? О, казвай бързо!
Благородната «Мирта» цялата се разтрепери от алчност.
— Бяха за агата — отвърнах аз.
— Машаллах! Вярно ли е?
— Разбира се!
— И той ще получи още пари освен тези петдесет пиастри?
— Много пари.
— Колко?
— Всичко.
— Аллах ил Аллах! Кога, кога!
— Сега, веднага!
— Хамдулиллях, слава и благодарност на Аллаха! Той ще ни дари с богатство чрез теб. Време е да ги дадеш!
— Ето ги. Ела, Селим ага!
Преброих цялата сума и я тикнах в ръката му. Той понечи да стисне шепата си, но «Мирта» го изпревари и с ловко движение му грабна повечето стопиастрови монети.
— Мерсинах! — прогърмя той.
— Селим ага! — изфуча тя.
— Мои са! — избоботи той.
— Твои са! — увери тържествено тя.
— Мога и сам да ги съхранявам! — промърмори той.
— При мен са на по-сигурно място! — увери го тя.
— Дай ми поне част от тях! — помоли той.
— Остави ги на мен! — взе да се умилква тя.
— Поне ми дай вчерашните петдесет пиастри!
— Ще ги получиш, Селим ага!
— Всички?
— Всички, но двайсет и три вече похарчих.
— Вече си похарчила двайсет, и три! Къде?
— За брашно и вода на затворниците.
— За вода? Че тя нищо не струва!
— Затворниците не получават нищо безплатно, запомни го, Селим ага! Но, емир, за теб нищо не остана!
Едва сега, след като бе пипнала парите, тя стана внимателна към мен.
— Не желая нищо, тъй като нямам право да ги взема.
— Нямаш право? Защо?
— Вярата ми забранява.
— Вярата ти? Аллах ил Аллах! Вярата не може да ти забрани да вземаш пари!
— Напротив! Тези пари не принадлежат нито на махреджа, той сигурно се е сдобил с тях по нечестен начин, нито на мютеселима или на агата. Но те сигурно щяха да се разпилеят и нямаше да попаднат обратно в ръцете на истинските си притежатели. Само поради това принудих мютеселима да ми даде част от тях. Те все едно няма да отидат където трябва. По-добре е и вие да имате част от парите, отколкото мютеселимът да задържи всичко.
— Ефенди, вярата ти е много правдива! — потвърди Мерсинах. — Ти си истински последовател на Пророка. Аллах да те благослови за това,
— Чуй, Мерсинах! Ако бях последовател на Пророка, нямаше да получите нищо, а всичко щях да пъхна в собствения си джоб. Аз не съм мюсюлманин.
— Не си мюсюлманин? — извика тя учудено. — А какъв си?
— Християнин.
— Машаллах! Да не си несторианец?
— Не. Вярата ми е друга, не като на несторианците.
— Значи вярваш в светата Божия майка Марця?
— Да.
— О, емир. Християните, които вярват в нея, са добри хора.
— Откъде знаеш?
— Виждам го по теб, но го зная и от старата Марах Дуримех.
— Аха! Познаваш ли я?
— Цяло Амадие я познава. Марах Дуримех идва много рядко тук, но когато дойде, дарява с обич всички хора, които срещне. Тя е благословия за всички. Сега се сещам, че трябваше да я навестя.