През страната на скипетарите

— Не ме е страх от това. Ще продължим да яздим нататък, но не точно в посоката, която ни сочат клоните, а малко по-надясно. Така между нас и него ще има повече пространство. Аз ще поостана още малко тук, но бързо ще ви настигна. И още нещо, Халеф! Носи пушката си в ръка. Не се знае какво може да се случи. Аз сам ще се заема с миридита. Но ако по някакъв начин забележиш този Суеф, моментално му изстреляй един куршум в главата!

— Съгласен съм! — заяви Халеф.

— А тъй като нашият добър Африт не е въоръжен, трябва да го закриляме. Нека Оско и Омар застанат от двете му страни, а ти ще яздиш зад тях, за да си подръка веднага, ако се случи нещо подозрително.

— Не се притеснявай, сихди, моментално ще се озова след този Суеф.

Хаджията ме разбра. Убеден бях, че мигновено ще застреля предателя, ако на този му хрумне да бяга. Той самият обаче ме гледаше със загрижен и изпитателен поглед и каза:

— Ефенди, не се тревожете за мен!

— Това е наш дълг. Ти си при нас, значи си враг на нашите врагове. И те ще се отнасят към теб като към такъв. Затова трябва да те вземем под закрилата си. Но не се отдалечавай от тримата ми спътници, защото тогава би могло да ти се случи нещо, за което не поемаме отговорност. Само при тях си на сигурно място.

— А ти няма ли да яздиш с нас?

— Аз ще остана за момент.

— Защо?

— От страх. Хайдар може да застреля първо вас, преди да улучи мен. Напред! Халеф се изсмя на отговора ми и намигна по посока на следите на миридита. Разбра, че аз ще продължа по тях. Изчаках, докато приятелите ми се озоваха между двата храста, и бавно продължих да яздя наляво по следата. Сега трябваше да си отварям очите на четири. Хайдар можеше да ме забележи много по-рано, отколкото аз него. Затова предпочетох да се отклоня от следата и продължих малко по-наляво, успоредно с нея. Храстите бяха на относително равномерни разстояния един от друг, все по на около пет и осем метра. Щом стигнех до някой храст, спирах и внимателно се оглеждах наоколо.

Чух пронизително изсвирване. Идваше оттам, където сега вероятно се намираха спътниците ми. Кой беше изсвирил? Халеф, за да ме предупреди или да ми даде знак? Не, знакът му щеше да е друг. А може би мнимият шивач? Дали не се беше уговорил с миридита да му съобщи за приближаването ни с изсвирване? Тогава щеше да е много безразсъдно от негова страна при сегашните обстоятелства, като знаеше, че планът е разкрит от мен, да дава знак. Едва бях чул изсвирването, когато зад храста пред мен чух звук, като че ли някой полугласно извика думата «олду!» (най-сетне!). Чух тропане на копита, но не ясно, а поради меката почва — глухо, и се изправих високо върху седлото, за да погледна над храста, зад който бях. Тогава видях миридита, който седеше в тревата до коня си, но сега веднага се метна на седлото. Той също се изправи на стремената и занаднича към нас.