През страната на скипетарите

Но той можеше да я проявява с еднакъв успех както за себе си, така и за мен.

— Знам — продължих аз, — че вчера беше решено този Суеф да се опита да спечели доверието ни и после да ни отведе в клопката.

— Ти, изглежда, си всезнаещ, ефенди.

— Само съм внимателен, нищо повече.

— Откъде го знаеш?

— Не искам да говоря за това. Свикнал съм да наблюдавам всичко и да си правя съответните заключения. И ти ще го разбереш сега, по тези клони.

— Наистина ли е дошъл този Суеф?

— Не. Трябваше да ни предложи услугите си като водач. Но за щастие преди това срещнахме теб и Суеф е разбрал, че няма да може да се добере до нас.

— Как обаче свързваш това с клоните?

— Миридитът иска да даде указания на Суеф накъде да язди.

— Значи Хайдар не знае, че този Суеф не е при нас?

— Не. Шпионинът и предателят вероятно първо е искал да се приближи към нас по пътя. Тогава обаче от скривалището си е видял теб и е разбрал, че нямаме нужда от водач. Може би сега се промъква след нас.

Лицето на шивача се разведри. Той наистина се беше притеснил, че е разкрит. Сега се беше успокоил, защото аз вярвах, че Суеф е някъде зад нас. Той не предполагаше, че го бях разпознал, и трябваше да е убеден в това.

— Все пак мисля, че ти грешиш — започна той отново. — Подозрението ти е погрешно.

— Така ли?

— Защо му е на миридита да кърши клони? Предателят, този Суеф, все пак ще различи следите му. Щом една следа е толкова ясна, няма нужда от специални знаци!

— О, напротив! С тези знаци Хайдар не иска да покаже накъде язди, а накъде трябва да ни води Суеф.

— То не е ли едно и също?

— Изобщо не е. Убеден съм, че не след дълго посоката на тези знаци, ще се отдели от тази на следите му.

— Аллах! Що за глава имаш! — извика мнимият шивач. Това беше непресторено учудване. Бях отгатнал правилно и отвърнах:

— Главата ми не е по-добра от твоята. Над всичко размишлявам подробно. Представям си как миридитът ни чака тук, виждам как идваме и ние, водени от предателя Суеф. Ако Хайдар иска да ме убие, трябва да ме издебне. Значи ще се скрие встрани в храстите, ето защо преди това трябва да се отклони от посоката. Не го ли разбираш?

— О, да!

— Значи преди това Хайдар трябва да остави знак от едно определено място нататък Суеф да не го следва повече. А този знак ние скоро ще намерим. Хайде да продължим!

Щом отново подкарахме конете си, шивачът каза:

— Много съм любопитен да разбера дали предположението ти е правилно.

— Убеден съм, че не греша. Много добре знам, че все още няма от какво да се страхувам. Нападението ще бъде извършено едва когато посоките се разделят. И както вече ти доказах, че този клон ми разказа всички мисли и намерения на миридита и на Суеф, мога да предвидя също още много неща, повече, отколкото ти можеш да предположиш и мислиш. За мен Жълтоликия е безобидно момче.

Минахме покрай още много пречупени клони. Аз обръщах внимание на шпионина върху това и му доказах, че конят на миридита винаги е минавал близо до съответния храст.