През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Сигурно искаш да кажеш, ако удовлетвори молбата ти, ефенди?
— Не. Честният човек стои над злодея и може да му заповядва.
И така, ако се подчини на заповедта ми, ще се разделим, без косъм да падне от главата му. Но ако не го направи, тогава едно време ще е имало един Жълтолик!
Видях, че малките му тесни гърди дишат тежко. Мъжът беше пребледнял като мъртвец. Беше страшно раздразнен, но се овладя и спокойно каза:
— Ефенди, държиш се така, сякаш си неприкосновен и не се страхуваш и от хиляда Жълтолики.
— Точно така — отговорих аз, като плеснах с ръка по коляното си. — Ние сме само четирима мъже. Имаме сметки за уреждане с Жълтоликия. Той и съзаклятниците му трябва да се страхуват от нас, а не ние от тях. Ще издухам всички тези хора в прахта на един дъх!
Казвайки това, вдигнах ръка и духнах дланта си. Нямах намерение да се хваля или да се правя на фанфарен. Като се представях за толкова силен, преследвах определена психологическа цел. Исках да накарам дребосъка да кипне от яд, за да изгуби самообладание и да се разкрие. Но човечето се показа по-хитро. Той ме гледаше насмешливо и каза:
— Духай тогава, докато и ти бъдеш издухан. Аз съм твой приятел. Ти любезно прие и на гости бедния шивач. Затова съм ти благодарен и искам да те предпазя от зло, като те предупреждавам. Но ти не искаш да ме послушаш и не можеш да бъдеш спасен. Чужд си по тези места, но аз познавам страната по различен начин от теб. Обещах да те заведа до Калканделен, но съм убеден, че ти никога в живота си няма да видиш този град, защото животът ти е прекалено кратък за това пътуване.
— След два, най-много след три дни ще бъда там.
— Не. Ще почиваш в гроба!
— Сигурен ли си? Звучи така, сякаш си изключително близък довереник на Жълтоликия!
— Не го мислиш сериозно. Говоря така, защото от подобни примери знам, че Жълтоликия не разрешава да се шегуват с него!
— О, аз няма да се шегувам със зетя на Деселим!
— Ефенди, кой ти издаде това? — извика той възбудено. Сега вече го хванах въпреки невероятно голямата му хитрост и способност да се преструва! Той познаваше Деселим и знаеше, че той е сват на Жълтоликия. Лицемерният шивач се беше издал! Аз се направих, че не забелязвам нищо, защото веднага щом мнимият Африт разбереше, че съм го разкрил, повече нямаше да мога да извлека никаква полза от него.
— Самият Деселим ми го каза — отговорих аз. Той ме стрелна с искрящ поглед, който обаче се плъзна по лицето ми светкавично бързо. Това беше поглед, излъчващ омраза! Той знаеше, че Деселим си бе счупил врата заради мен. Забелязах го по погледа му. Този дребен, учтив, покорен човек беше мой смъртен враг!
— Много непредпазливо е постъпил — отбеляза той любезно. — Но знае ли Деселим с какво се занимава зет му и че той е Жълтоликия?
Ах, лицемерът е разбрал грешката си и сега се опитва да я оправи, като се преструва на наивен по детски.
— Сигурно го знае, иначе нямаше да ми го каже — отвърнах аз.
— Как успя да измъкнеш това от него?
— С хитрост.
— В името на Аллаха, ти си изключително опасен човек! Ако бях Жълтоликия, моментално щеше да умреш. Но тъй като съм само един беден шивач, се радвам, че има умни хора, които са в състояние да надхитрят злото. Ала щом знаеш това, тогава то е много опасна за теб тайна. Жълтоликия трябва да нареди да те убият, за да я запази за себе си.
— Пфу! През последната седмица много пъти се опитаха да ме убият. Само вчера — два пъти, също и онзи ден, че и предишния. Днес миридитът иска да ме застреля с джепане или да ме убие с брадвата си!
— Но как си се осмелил да тръгнеш след него? Ако се беше обърнал, с теб щеше да е свършено!
— Не с мен, а с него! — твърдях аз.
— Така си мислиш! Хайдар е миридит, храбрец!
— А какъв съм аз, ще видиш днес. Като го следвах, той непрекъснато беше пред мен. Не можех ли в който и да е момент да го застрелям? Той ли е бил във властта ми, или аз в неговата.
— Този път може и да е бил в ръцете ти, ако си добър стрелец. Но ако днес ги видите отново, ти ще си в неговата власт.
— Не вярвам.
— О, сигурно! Той те дебне и ще стреля по теб, когато и където пожелае, без да подозираш. Ти няма да го видиш и ще бъдеш труп.
— А аз ти казвам, че ако той се осмели да вдигне пушката си срещу мен, тя няма да гръмне!
— Аллах ми е свидетел, че това вече е прекалено! — извика шпионинът ядосано.
— Не е дързост. Знам какво говоря!
— А аз ти казвам, че дори и по някаква причина куршумът му да не те улучи, ще бъдеш повален от чакана му. Той е майстор в хвърлянето на това оръжие. Ти хвърлял ли си някога хайдушка брадва?