През страната на скипетарите

— Как ще го установиш?

— По мой си начин, който ти, разбира се, не знаеш. Виждам, че е бил миридитът. Хайдар е минал оттук преди около четвърт час.

— Не можеш да твърдиш подобно нещо!

— О, напротив! Стъпканите тревички ми издават времето. Хайде да продължим!

Сега трябваше да наблюдавам две неща, а именно следата и мнимия шивач. Забелязах, че го обзе безпокойство. Погледът му блуждаеше, но все пак беше зорък. Гледаше ту наляво, ту надясно и ми се стори, че особено внимателно се вглежда в храстите, край които минавахме. Имаше ли основателна причина? Сигурно! Затова и аз самият наблюдавах храстите по-зорко и скоро забелязах, че миридитът оставяше на водача ни тайни указания. Ту отляво, ту отдясно беше отчупен някой клон и поставен в посоката, към която трябва да се придържаме.

Бяха се уговорили и сигурно са си мислели, че им е хрумнало нещо много умно. Можех да използвам наблюденията си, без да кажа нито дума за това, но този предател сигурно в себе си ни се присмиваше. Както той предвиждаше нападението, така и аз трябваше да го предскажа.

Затова спрях, щом отново стигнахме до един знак, и казах на Халеф:

— Хаджи Халеф, виждаш ли този счупен клон?

— Да, сихди.

— Кой ли го е счупил?

— Някое диво животно.

— Сигурно е било някое високо животно. Би трябвало да забележим и следите му.

— Вероятно тревата отново се е изправила, затова не можем вече да ги видим.

— В такъв случай от отчупването на клона трябва да са минали много часове и мястото на счупването трябва да е изсъхнало. Но то е още прясно и влажно, така че може да е минал най-много четвърт час, откакто е станало.

— Кой може да го е направил и какво ни засяга нас това, сихди? Защо си се загрижил толкова за този клон.

— Защото той ми разказва цяла история.

— История ли? Сихди, знам, че можеш да четеш и разбираш следи и дири като никой друг. Е, тези на миридита пред нас са ясни. Какво общо има тук обаче клонът?

Шивачът стоеше настрана и ме гледаше с привидно спокоен поглед. Но единият ъгъл на устата му беше леко отворен и разтегнат встрани, което придаваше на лицето му макар и трудно забележим израз на скрита подигравка.

— Щом не знаеш какво ми разказва този клон, тогава може би нашият водач ще е по-проницателен от теб — заявих аз. Шпионинът веднага направи учудена физиономия и отвърна:

— Ефенди, нищо не знам и нищо не подозирам, а едва ли и ти знаеш нещо. Какво би могъл да ти разкаже един клон?

— Много неща.

— Да, изнася проповед за преходността на земното. Вчера все още е бил зелен, а сега вехне и изсъхва.

— Да, и трябва да каже и на мен, че и аз съм обречен на смърт.

— Как така? Не те разбирам, ефенди.

— Сега съм убеден, че миридитът е отчупил клона.

— Защо?

— Нарочно. Ти не забеляза ли и другите отчупени клони?

— Не, ефенди.

— Този тук, сигурно е единайсетият, който виждам.