През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Не знам. Провери!
Той скочи от коня и прегледа пленника.
— Сихди, скипетарят само малко е позаспал. Ето ти чакана му. Халеф ми подаде чудесното оръжие. Извитата дръжка беше обвита с кожа от акула. Самата брадва беше със старинна, фина и чудесно орнаментирана изработка. От едната страна на арабски беше написано «Лима ак келимет» (Трябва да ти кажа нещо), а от другата «Авази, хатрак» (Добра среща, сбогом!). Майсторът, който я беше изработил, е бил с малко сатиричен нрав.
— Е, Африт, великанско създание, какво ще кажеш за този кон? — попита го Халеф.
— Несравним е! Никога досега не съм виждал такъв — отвърна запитаният. Шивачът оглеждаше жребеца с око на познавач. Алчността, четяща се в погледа му, не беше за подценяване. Виждаше се, че желанието му да притежава жребеца, беше голямо, колкото и да се стараеше да го прикрие.
— Добре — каза Халеф, доволен от похвалата. — А какво ще кажеш за господаря му?
— Заслужава да има такъв кон, защото язди добре.
— Добре ли? Африт, какви ги приказваш? И ти яздиш добре, но в сравнение с него си жаба, седяща върху гърба на вол. И кой те е питал как язди? Имах предвид друго нещо. Не удържа ли моят сихди блестящо на думата си?
— Да, разбира се, че го признавам.
— Разбира се? Трябва да го признаеш, принуден си. Не доказа ли той, че миридитът е хлапак в сравнение с него? Хлапе, което още не може да си закопчава палтото? Как прекрасно Кара Бен Немзи ефенди надхитри отмъстителя! Предполагаше ли, че той отново ще го издебне?
— Не, Хаджи Халеф!
— Аз веднага се досетих. Мозъкът ти е като прегорял и изсъхнал сладкиш, от който човек не може да изпита никакво удоволствие. Колко се учуди миридитът, като не видя нашия сихди при нас, и как се изплаши, като го съзря зад себе си! А после колко точно се прицели Хайдар в него! Знаеш ли защо не гръмна пушката му?
— Защото засече.
— Не, защото сме неуязвими. Разбра ли, шивачо на всички бедни шивачи! Моят сихди не ти ли каза предварително, че пушката на Хайдар няма да гръмне? А после оня хвърли чакана! Ти щеше ли да можеш да отбиеш брадвата?
— С моята бедна душа, не!
— С твоята бедна душа никога нищо не бе могъл да свършиш, защото душата ти е едно дълго и безпомощно нещо, като дъждовен червей, който напразно се гърчи в теб, за да измъдри някоя умна мисъл. Ами гонитбата! Виждал ли си някога как се сваля ездач от коня с ласо?
— Никога.
— Вярвам ти. Въобще ти не си виждал много, дори хиляди неща, които ние разбираме и можем. С какво може да излезе твоят Жълтолик срещу нашия ефенди? Нашата хитрост и храброст ще бъдат като винт, който се забива в тялото му!
— Моят Жълтолик ли? Не говори така!
— Ти го защитаваш!
— И през ум не ми е минавало!
— Не каза ли, че Жълтоликия ни превъзхождал и щял да ни погуби.
— Казвам ви го, защото от сърце искам да ви предупредя.
— Тогава и аз също толкова сърдечно ти казвам, че за в бъдеще трябва да си затваряш муцуната! Нямаме нужда от предупреждения. Сами знаем какво трябва и какво не трябва да правим, защото познаваме и себе си, и враговете си. В сравнение с нас са изсъхнали треви пред палми, чиито клони достигат облаците. Този Жълтолик ще лежи в краката ни, както лежи на земята сега миридитът. А всички, които му служат, ще смачкаме, както се натъпква тютюн в лула.
— Хаджи Халеф, какво съм направил, та говориш с мен така строго и сърдито?
— Ти постави Жълтоликия над нас! Това не е ли достатъчно? Ти още не си виждал прочут герой. Но пред себе си имаш мъже и храбреци, които презират Жълтоликия като муха, която ще хванат и смачкат с ръка!
За да не давам възможност на дребния хаджия, който беше във вихъра си, да се надува повече, го прекъснах:
— Като бях зад миридита, чух едно изсвирване. Кой беше?
— Шивачът.
— Защо?
— Каза, че през храстите било притичало куче.
— Да, ефенди, добре го видях! — обясняваше предателят усърдно.
— Какво те засягаше животното?
— Сигурно се беше загубило и можехме да го вземем с нас до следващото село, откъдето е вероятно.
— Така ли! Но миридитът като че ли познаваше това изсвирване.
— Едва ли.
— Той веднага скочи от земята и яхна коня. Изглежда, Хайдар се е бил уговорил със Суеф да предупреди приближаването ни с подсвирване. Голяма глупост от страна и на двамата, защото така се издават, че действат заедно. Вероятно предателят ще ми падне в ръцете и тогава ще му обърна внимание върху тази глупост.
— Не искаш ли да видиш миридита. Той се размърда. Скипетарят беше направил някакво движение с крака. Видях, че беше отворил очите си и гневно ме гледаше.