Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Бойците от санитарния отред пренасяха тежко ранените към колите, които бяха приготвени в долчината. Щом напълнеха някоя кола, тя заминаваше за превързочния пункт. Русите откриха колите и започнаха да ги обстрелват с гранати. Конят на каруцаря Йосиф Бонг от трети на негово величество императора каруцарски ескадрон бе убит от шрапнел. Бонг заплака: „Клети мой Белчо, свърши се твоят земен живот!“ В тоя миг сам той бе засегнат от шрапнелен отломък. Въпреки това той изпрегна коня и закара тройката в сигурно закритие. След това се върна да прибере такъмите на убития кон. Русите продължаваха да стрелят. „Стреляйте, бесни проклетници, но аз няма да ви оставя такъмите!“ — и Бонг продължи да снема такъмите, като си повтаряше тия думи. Най-после той свърши работата си и запълзя към колата. Там върху него се изсипаха недоволството и упреците на санитарите, които бяха загубили търпение да го чакат. „Не исках да оставя такъмите, те са почти нови, помислих си, че е жалко за тях. Тия неща са ценни сега“ — така се извини храбрият воин и потегли към превързочния пункт, където едва сега показа раните си. По-късно неговият ротмистър декорира гърдите му със сребърен медал за храброст.

Понеже фелдфебелът не се беше върнал още, Швейк се обърна към войниците от опълчението, които бяха в караулката:

— Това е много хубав пример за мъжество. Така нашата армия ще разполага само с нови такъми. Докато бях в Прага обаче, аз прочетох в Пражкия официален вестник една още по-хубава история за някой си школник, доктор Йозеф Война. Той бил в Галиция в седми пехотен батальон и когато работата стигнала до бой с нож, един куршум го ударил в главата. Санитарите го понесли към превързочния пункт, но той извикал, че няма да позволи да го превързват заради някаква си незначителна драскотина. И поискал да продължи атаката със своя взвод, но една граната му отнесла ходилото до глезена. Пак се опитали да го пренесат в превързочния пункт, но той закуцал с една тояга към бойната линия и започнал да нанася удари на неприятеля с тоягата. Долетяла нова граната и му откъснала ръката, с която държал тоягата. Той преместил тоягата в другата си ръка, изревал, че няма да им прости никога и бог знае как е щяла да свърши работата, ако след малко един шрапнел не го довършил окончателно. Може би ако не са го очистили, накрая и той е щял да получи сребърен медал за храброст. След като шрапнелът му откъснал главата, тя, както се търкаляла, извикала: „На своя дълг докрай бъди ти верен, не бой се на смъртта от лика черен!“

— А-а-а, умеят да ги пишат те такива по вестниците — каза един от войниците, — ама я да дойде някой от тия редактори, та да го видим; един час да стои само; ще се шашне за цял живот.

Войникът от опълчението плю:

— У нас, в Часлав, имаше един редактор от Виена, немец, офицерски кандидат. Правеше се, че не знае думичка чешки, но след като го причислиха към бойната рота, в която имаше само чехи, веднага научи да говори по нашему.