Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
На вратата се появи фелдфебелът, изглеждаше ядосан и започна да се пени:
— Wenn man бъде drei minuten weg, da hört man nichts anderes als: цески, цехи.220
Излизайки, за да отиде по всяка вероятност в бюфета, той посочи Швейк и каза на подофицера от опълчението да го заведе, негодника въшлив, при поручика, щом последният се върне.
— Господин поручикът пак се е запилял по телеграфистката на гарата — каза кандидат-подофицерът, след като фелдфебелът излезе, — мъкне се подир нея има вече две седмици. Когато се върне от стаята на телеграфистка-та, не се излиза насреща му, фучи като бесен и я ругае: „Das ist aber eine Hurre, sie will nicht mit mir schlafen!“221
И тоя път поручикът беше изпаднал в такова свирепо настроение, понеже след малко, когато се върна, от неговата стая се чу как удря някакви книги о масата си.
— Няма какво да се прави, братле, трябва да отидеш при него — съчувствено се обърна кандидат-подофицерът към Швейк. — Да знаеш колко хора са минали през неговите ръце: и стари, и млади войници.
И той заведе Швейк в канцеларията, където на едно бюро с разхвърлени книжа седеше млад поручик с извънредно свирепо лице.
Като видя доведения от кандидат-подофицера Швейк, той процеди многообещаващо:
— А-ха!
Последва рапортът на кандидат-подофицера:
— Господин поручик, разрешете да доложа, тоя мъж беше намерен на гарата без документи.
Поручикът кимна с глава, като че ли искаше да каже, че още преди години е очаквал тъкмо в този ден и час да намерят Швейк на гарата без документи. И наистина, който погледнеше Швейк в този миг, неминуемо щеше да остане с впечатление, че изобщо не е възможно човек с такава външност и с такава фигура да носи някакви документи в себе си. В този миг Швейк имаше вид на човек, който е паднал от небето от някоя друга планета, и сега с наивно учудване гледа новия свят, където му искат неизвестната за него досега глупост — някакви си документи.
Поручикът се загледа в Швейк и се замисли за миг какво да му каже и какво да го пита. Най-сетне зададе въпроса:
— Какво правехте на гарата?
— Съвсем нищо, господин поручик, чаках само влака за Ческе Будейовице, та да мога да замина за деветдесет и първи пехотен полк, дето съм ординарец на господин поручик Лукаш, когото бях принуден да напусна, понеже ме заведоха при началник-гарата да ме глоби, защото ме бяха заподозрели, че съм спрял с внезапната спирачка експреса, в който пътувахме.
— Каква е тая каша, нищо не разбирам — кресна поручикът, — разправете още веднъж, но по-свързано и кратко, и не дрънкайте глупости.
— Слушам, господин поручик. Още в момента, когато ние с господин поручика седяхме във влака, който трябваше да ни откара и закара колкото се може по-скоро в нашия деветдесет и първи пехотен полк, на нас не ни потръгна. Най-първо ни се загуби куфарът, после пък, както се случва, някакъв генерал-майор, съвършено плешив…
— Himmelherrgott!222 — въздъхна поручикът.
— Господин поручик, аз трябва да ви я разкажа малко по-наширочко тая история, за по-голяма прегледност, както обичаше да казва покойният обущар Петърлик, когато, преди да почне да го шиба с ремъка, заповядаше на момчето си да си свали гащите.
И докато поручикът пухтеше, Швейк продължи по-нататък:
— Та ви казвам, аз нещо не му харесах на генерал-майора и господин поручик Лукаш, на когото съм ординарец, ме изпрати в коридора. В коридора след това ме обвиниха, че съм извършил това, за което ви разказах вече. Докато се уреди тая работа, аз останах сам на перона. Влакът беше заминал, господин поручика с куфарите и с всички свои и мои документи също го нямаше и аз останах да се зверя на перона като сираче без документи.
Швейк гледаше така трогателно нежно, че на поручика му стана напълно ясно, че това, което чу сега от тоя тип, който правеше впечатление на идиот по рождение, е самата истина.
Поручикът изброи на Швейк всичките влакове, които бяха заминали за Будейовице след бързия влак, и го попита защо ги е пропуснал.
— Господин поручик, разрешете да доложа — отговори Швейк с добродушна усмивка. — Докато чаках най-близкия влак, на мене ми се случи нещастието да седна в бюфета и да пия една бира след друга.
„Такъв вол още не съм срещал — помисли си поручикът, — всичко си признава. Какви ли не са минавали през ръцете ми, и всички отричат, а тоя спокойно ти говори: «Пропуснах всички влакове, защото пиех една бира след друга.»“
Разсъжденията си той сумира в едно изречение, с което се обърна към Швейк:
— Вие сте дегенерирал тип. Знаете ли какво значи, като се каже за някого, че е дегенерирал?
220
Щом излезе човек за няколко минути, и веднага не се чува нищо друго освен: чешки, чехи. — Б.пр.
221
Ей, че курва, не иска да спи с мене! — Б.пр.
222
Дявол да го вземе! — Б.пр.