Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— А ти къде си мислиш, че отиваш?
Вдигнах поглед към нея, с невинно изражение.
— С вас, мистрес Ашли. При лейди Елизабет.
— Тя не иска да вижда никого — заяви жената. — Твърде болна е.
— Тогава позволете ми да се моля до краката на леглото й — казах тихо.
— Ако е наистина толкова болна, ще й бъдат нужни молитвите на шута — каза някой в залата. — Това дете може да вижда ангели.
Кат Ашли, хваната натясно поради собствената си думи, кимна отсечено и ми позволи да я последвам през вратата и през приемната до личните покои на Елизабет.
Над вратата имаше тежка завеса от дамаска, за да заглушава шума от приемната. На прозореца имаше завеси от същия плат, спуснати плътно, за да не пропускат вътре светлината и въздуха. Само свещи осветяваха стаята с потрепващия си пламък и озаряваха принцесата, с червени коси, струящи като кръв по възглавницата, с побеляло лице.
Веднага разбрах, че наистина е болна. Коремът й бе толкова подут, сякаш беше бременна, ръцете й, отпуснати върху бродираната завивка, също бяха подпухнали, пръстите — дебели и плътни, сякаш беше противна старица, а не двайсетгодишно момиче. Прекрасното й лице беше подпухнало, дори вратът й беше надебелял.
— Какво й е? — запитах.
— Воднянка — отговори мистрес Ашли. — По-тежък пристъп от когато и да било преди. Тя има нужда от почивка и покой.
— Милейди — промълвих.
Тя повдигна глава и надникна към мен изпод подутите си клепачи.
— Кой е?
— Шутът на кралицата — казах. — Хана.
Погледът й отново стана прикрит.
— Съобщение ли? — попита тя, с едва доловим глас.
— Не — казах бързо. — Дойдох при вас по поръка на кралица Мери. Тя ме изпрати да ви правя компания.
— Благодаря й — прошепна тя. — Можеш да й кажеш, че наистина съм болна и имам нужда да бъда сама.
— Тя изпрати лекари да ви помогнат — казах. — Чакат да ви видят.
— Твърде болна съм, за да пътувам — каза Елизабет, за първи път със силен глас.
Прехапах устна, за да скрия усмивката си. Беше болна, никой не можеше да имитира подуване на самите кокалчета на пръстите, за да се спаси от обвинение в държавна измяна. Но щеше да се възползва от болестта си и да я изиграе като силен коз.
— Тя изпрати съветниците си, за да ви придружат — предупредих я.
— Кои?
— Братовчед ви, лорд Уилям Хауърд, заедно с другите.
Видях как подпухналите й устни се извиват в горчива усмивка.
— Трябва да е наистина настроена срещу мен, щом изпраща собствените ми роднини да ме арестуват — отбеляза тя.
— Мога ли да ви правя компания по време на боледуването ви? — предложих.
Тя извърна глава.
— Твърде уморена съм — каза. — Можеш да се върнеш, когато съм по-добре.
Надигнах се от мястото до леглото, където бях коленичила, и пристъпих назад. Кат Ашли рязко посочи с глава към вратата, за да ме отпрати от стаята.
— И можеш да кажеш на онези, които са дошли да я отведат, че е на косъм от смъртта! — каза тя рязко. — Не можеш да я заплашваш с ешафода, тя отпада и напуска живота сама, без чужда намеса!
Звук, подобен на ридание, се откъсна от устните й, и личеше, че нервите й са изопнати като струни от тревога за принцесата.
— Никой не я заплашва — казах.
Тя изсумтя леко в знак на неверие.
— Дойдоха да я отведат, нали?
— Да — казах неохотно. — Но не по заповед, тя не е арестувана.
— Тогава няма да тръгне — каза Кат Ашли гневно.
— Ще им кажа, че е твърде болна да пътува — казах. — Но лекарите ще искат да я прегледат, каквото и да кажа.
Тя леко изпухтя в знак на раздразнение и се приближи до леглото да оправи завивката. Долових бърз, ясен поглед изпод подутите клепачи на Елизабет, докато се покланях отново и излизах от стаята.
После зачакахме. Мили Боже, само как чакахме. Тя беше невероятно умела в отлагането. Когато лекарите заявиха, че е достатъчно добре, за да пътува, тя не можеше да избере кои рокли да вземе, после дамите й не можаха да ги опаковат навреме, за да тръгнем преди здрачаване. После всичко трябваше да бъде разопаковано отново, тъй като щяхме да останем още един ден, а после Елизабет беше толкова изтощена, че не можеше да се среща с никого през целия следващ ден, и веселият танц на чакането на Елизабет започна отново.
През една от тези сутрини, когато слугите с усилие товареха големите сандъци в каруците, отидох при лейди Елизабет да видя дали мога да й помогна с нещо. Тя лежеше на едно легло за дневна почивка, в състояние на пълно изтощение.
— Всичко е опаковано — каза тя. — А аз съм толкова уморена, че не знам дали мога да потегля на път.
Отоците по тялото й бяха спаднали, но тя явно още не беше добре. Щеше да изглежда по-добре, ако не си беше напудрила бузите с оризова пудра и ако, кълна се, не бе потъмнила сенките под очите си. Приличаше на болна жена, която играе ролята на по-болна.