Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя прихна развеселена с отворена уста и се видяха три грозно изработени пломби.
- Какво правите тук, Доти? - повтори той леко високомерно, сякаш мястото й не беше тук.
Веднага съжали за надменния си тон и прехапа устна.
Тя отвърна обидено:
- Защо? Нямам ли право да се интересувам от изкуство? Не съм достатъчно интелигентна, достатъчно изискана, достатъчно...
- Точка за вас! - рече Филип. - Аз съм глупав, претенциозен...
- Сноб. Досадник. Арогантен. Сухар.
- Достатъчно! Ще се изчервя...
- Ясно. Аз съм жалка загубенячка счетоводителка, която не БИВА да се интересува от изкуство. Просто мацка за чукане, която после да бъде забравена!
Той гледаше с такова разкаяние, че тя пак избухна в смях.
- Всъщност напълно сте прав. Всичко това ми изглежда тъпо и претенциозно, но една приятелка ме домъкна... Отегчавам се яко, нямате представа! Нищо не разбирам от модерно изкуство. Стигнах до Търнър, и то с доста зор! Да идем да пием по една бира.
Той я заведе на вечеря в малък ресторант.
- Аха! Имам напредък. Поканена съм в ресторант, ще вечерям на маса с бяла покривка...
- Само тази вечер. И защото съм гладен.
- Забравих, че господинът е женен и не желае да се обвързва.
- Продължава да е в сила...
Тя сведе очи и се зачете в менюто.
- Е... Какво ново след прецакания рожден ден? - попита Филип, опитвайки се да не изглежда много ироничен.
- Една среща и една раздяла...
-О!
- Раздялата с есемес. А при вас?
- Горе-долу същото. Една среща и една раздяла. Но не с есемес. Безмълвно. Без нито дума обяснение. Не е по-приятно.
Тя не попита каква е била ролята на предполагаемата му жена в историята с неосъществената любов. И той изпита благодарност.
Отидоха у тях. Без да разбере точно как стана.
Тя отвори бутилка шардоне. Едноокото кафяво плюшено мече си беше на мястото, възглавничката с избродирания призив за обич също, както и постерът с Роби Уилямс, изплезил език.
Прекараха нощта заедно. Той не се прояви на нужната висота. Тя не направи никакъв коментар.
Сутринта той се надигна рано. Не искаше да я буди, но тя отвори очи и докосна гърба му.
- Веднага ли ще се измъкнеш, или имаш време за кафе?
- Мисля да се измъкна веднага...
Тя се беше подпряла на лакът и го гледаше, сякаш беше чайка, омазана с мазут.
- Влюбен си, нали? Ясно ми е. Тази нощ не беше всъщност с мен...
- Съжалявам.
- Не! Аз съжалявам. И... - взе възглавничка и прикри гърдите си. - Как изглежда?
- Наистина ти се ще да си развържа езика...
- Не си длъжен, но е за предпочитане. Понеже не сме предопределени да изживеем разтърсваща плътска любов, по-добре да караме приятелски! Та кажи как изглежда тя?
- Все по-красива...
- Това ли е най-важното?
- Не... С нея откривам нов начин да гледам на света и се чувствам щастлив. Тя живее в света на книгите и скача в локвите...
- На колко е години? Дванайсет и половина?
- На дванайсет и половина и всички я използват. Бившият й мъж, сестра й, дъщерите й. Никой не се отнася с нея както заслужава и аз искам да я защитавам, да я разсмивам, да й дам криле...
- Яко си хлътнал...
- Но тъпча на едно място! Ще ми направиш ли кафе?
Доти стана и се захвана с кафето.
- В Лондон ли живее?
- Не. В Париж.
- И какво ви пречи да изживеете тази прекрасна любовна история?
Той също стана от леглото и посегна за ризата си.
- Край на откровенията. И благодаря за тази нощ, в която бях твърде жалък!
- Случва се де! Няма смисъл да се драматизира!
Тя си пиеше кафето и след всяка глътка добавяше бучка захар. Той направи отвратена физиономия.
- Така го обичам! - отвърна тя на гримасата му. - Мога да изям цял шоколад, без да кача нито грам!
- Знаеш ли какво? Мисля, че отново ще се видим... искаш ли?
- Въпреки че не си Тарзан, царят на тръпката?
- Оставям решението на теб!
Тя се престори, че размишлява, и остави чашата си.
- Съгласна! - отвърна. - Но при едно условие... Ще ме въведеш в модерната живопис, ще ме водиш на театър, на кино, тоест ще ме образоваш... След като тя е в Париж, не е проблем.
- Имам син, Александър. Той е на първо място.
- Но не излизаш с него вечер?
-Не.
- а йеа1?
- И’8 а йеа!4.
Стиснаха си ръцете като приятели.
Той й се обаждаше по телефона. Водеше я на опера. Обясняваше й модерното изкуство. Тя слушаше кротка като мишле и попиваше всичко. Записваше си имена, дати със сериозен вид. Той я изпращаше до тях. Понякога се качваше с нея и заспиваше в прегръдката й. Друг път, трогнат от нейната доверчивост, невинност, непринуденост, я целуваше и се изтягаха на огромното легло, което заемаше цялата стая.