Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
„Изчезна някъде — отговори Пазителят. — Тази твар те хипнотизира.“
Твар? Не-е, това не беше твар. Очевидно беше нещо повече, може би много силен маг или някакво рядко мистично създание, а може би… бог?
Аз все още не можех да дойда на себе си след видяното, така че дори не си и помислих да реагирам, когато синьото дете прекрачи през Въздушния щит. Най-странното беше, че защитата не успя да го спре. В същото време заклинанието не изчезна — детето буквално мина през него.
„Хей, какво чакаш? Нападай!“
Но аз просто стоях там и мълчаливо гледах изродчето. То направи още една крачка и спря на една ръка разстояние. Все така гледайки през мен, то свали ключа от врата си и ми го подаде.
Взех го по инерция и едва промълвих:
— Благодаря.
Синьото дете мълчаливо кимна, обърна се и тръгна обратно към вратата.
„Какво стана? — прозвуча в главата ми гласът на Пазителя. — Защо ти даде ключа?“
— Нямам представа — отговорих честно.
Междувременно синьото дете направи още няколко крачки и изведнъж изчезна. Без каквито и да са светкавици или бавни разтваряния във въздуха. Просто хоп — и вече го нямаше.
„Знаеш ли, мисля си, че все пак постъпих правилно, като не го атакувах.“
„Да — съгласи се Пазителят. — Страх ме е дори да си помисля що за създание може да е това. Може би Бог от някой побъркан свят?“
За миг си спомних за странното видение, което видях през неговите очи, и тръснах глава, за да се върна в реалността.
„Затова пък сега имам този ключ“ — помислих си аз, разглеждайки с интерес подаръка на синьото дете. Ключът изглеждаше доста необичайно — тънък, гладък, без каквито и да са неравности, а краят оформен като стилизирана книга.
„Да. За мен е абсолютна загадка защо това дете ти го даде.“
„За мен също — свих рамене аз. — Имах късмет, предполагам. Нямам търпение да го пробвам!“
„Възхищавам се на спокойствието ти. Но трябва да ти напомня, че ключът отваря вратата към библиотеката, а не за изход от библиотеката. Тук няма никакъв смисъл да го използваш.“
Разбира се, нямаше никакви врати, освен тази, през която дойдох, но това не пречеше да експериментирам на нея.
„Интересна идея.“
За начало отворих вратата и бързо надникнах в детската стая. Очаквах да видя останки от пожар, но с изумление видях чиста и спретната стая с подредени по рафтовете плюшени играчки. Само че сега не бяха всевъзможни изроди, а съвсем нормални човешки кукли.
„Ама че мистерия“ — възкликнах наум.
„Да бе, нали стаята беше обновена с огън“ — иронично каза Пазителят.
Затворих вратата и я отворих отново, но вече с помощта на ключа. Както беше казал Пазителят, зад вратата се оказа пак библиотеката. И въпреки че кой знае защо не бях вътре, гледката си беше забавна. Аз дори няколко пъти преминах през вратата — правиш крачка през прага и отново се оказваш на същото място. Всичко изглеждаше много странно, но от друга страна, как иначе да бъде? Най-вероятно процесът на прехода беше направен много по-интелигентно и предвиждаше всички възможни варианти, дори такива глупави действия като моето. Накрая затворих вратата, извадих ключа и отново зад вратата се оказа детската стая.
„Ключът наистина работи! — със задоволство си помислих аз. — Много полезна вещ, между другото, защото сега мога да се пренеса в библиотеката от всяко място, където има врата с ключалка!“
„Какво ще правиш сега?“ — полюбопитства Пазителят.
„Всъщност дойдох тук, за да търся информация — почесах се по главата и се огледах. — Случайно да си чувал за Фонтана на съдбата?“
Пазителят се замисли за момент.
„Не си спомням. Честно казано, паметта ми, откакто се превърнах в кукла, започна силно да отслабва. Така че едва ли ще мога да ти помогна с информация. По-добре използвай книгите от библиотеката.“
„Но, както изглежда, и при най-голямо желание сам едва ли ще намеря нужната информация. До момента не съм видял нито една книга на познат език. Ти каза, че само Пазителят на библиотеката може с лекота да работи с каталога на книгите?“
„Точно така — потвърди Пазителят. — Разбира се, в сегашното си състояние аз също мога да помогна, но ще трябва здраво да поработим. И при всички случаи ще имам нужда от много точни данни за търсенето.“
„Успокои ме — въздъхнах с облекчение. — Значи докато уреждаме въпроса с новия Пазител, ти може да започнеш търсенето. А по конкретните въпроси ние с приятелите ми все още мислим.“
„Но имай предвид, че не мога да оперирам с каталога пълноценно. Всъщност полагам много усилия дори само за да общувам с теб и не съм сигурен, че ще успея да се включа към каталога следващия път. Така че ще ни се наложи доста да потичаме между рафтовете.“