Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Искал си да разбереш за кого работи Кристиан Норен, така ли?
— Всеки в тази къща иска. — Есай се облегна назад. — Мислехме, че Кая знае или поне ще може да ни насочи, и затова дон Фернандо ми поръча да я доведа заедно с Вегас.
— Защо не ми разказа цялата тази история, докато бяхме в Колумбия?
— Баща й е преследвал бившия ти шеф, а двамата, казват, сте били близки. Не знаех дали ще се съгласиш да изпълниш молбата ми, ако беше наясно коя е тя.
Обяснението изглеждаше логично и може дори да беше истина, но с Есай човек никога не можеше да бъде сигурен.
Дон Фернандо го бе предупредил, че той е патологичен лъжец, не че Борн не се беше сетил и сам. От друга страна, струваше си да получи потвърждение на подозренията си.
— И ако не бях дошъл?
— Преговарях с Роберто Корелос да ми помогне, когато изведнъж ти се появи от небето като подарък от Аллах. — Той се усмихна. — Почва да ти става навик. — Той посочи нагоре с ръка. — Но, повярвай ми, всичко вече е минало.
Разговорите с Есай го уморяваха — да слуша какво говори и да се опитва да отгатне какво всъщност му казва или по-скоро не му казва.
— За съжаление всичко това с нищо не ни помага да отгатнем какви са настоящите замисли на „Северий Домна“.
— Има и още нещо. — Есай пак се наведе и понижи глас. — Бенджамин Ел-Ариан предприема тайни пътувания до Дамаск. Открих го съвсем случайно чрез Естеван Вегас, представи си. Проверявах товарителниците му и открих несъответствие в сумите. Оказа, че е купен билет първа класа за отиване и връщане между Дамаск и Париж. Като се разрових още, се натъкнах на името на Ел-Ариан, заедно с факта, че това не е първото му пътуване до Дамаск. Плащал е за пътуванията с част от печалбите от износните стоки, които преминават през нефтените находища на дон Фернандо в Колумбия и Вегас.
— Някаква представа какво е правил в Дамаск?
— В задънена улица съм — поклати глава Есай. — Но смятам, че има нещо общо с групата, за която е работил Норен.
— Няма логика — възрази Борн. — Хората, които са нападнали Кая и сестрите й, са били руснаци.
Есай стана.
— И все пак от малкото, което хората ми в Дамаск успяха да съберат, мисля, че има връзка.
Борн се запита защо Есай толкова държи да открие за кого е работил Норен. После изведнъж отговорът проблесна в главата му като светкавица. Есай също като Борн имаше резерви относно историята как Ел-Ариан е стигнал до идеята за сделка с Джамията и беше убеден, че истинската причина ще се изясни едва когато се реши загадката около Кристиан Норен.
— Разказвал ли си нещо на дон Фернандо?
Есай му се усмихна със загадъчната си усмивка.
— Само ние двамата знаем за това.
Борис не помръдваше. В уличката вонеше на риба и гранясало олио. Шумът от колите се чуваше като жужене на кошер. Зачек се приближи с небрежна крачка, сякаш няма никакви грижи на света. Не отделяше очи от Карпов. Изглеждаше елегантен в дългото си кашмирено палто, черни кожени ръкавици и лъснати като огледало обувки с дебели подметки, вероятно напълнени с метал — стар трик на КГБ, доста неприятен, когато те ритат. Някои неща, помисли си Борис, не излизат от мода дори сред интернет поколението.
Зачек се приближи до двамата мъже в края на уличката и каза:
— По дяволите, Карпов, значи все пак няма да те бива много за учител.
Борис кимна с брадичка.
— Защо не поискаш мнението на другаря с шиповете по лицето?
Зачек отвори уста, отметна назад глава и се изсмя.
— Ех, вие, старите кримки.
Борис се възползва от момента и заби десния си лакът в адамовата му ябълка, като същевременно изблъска с лявата си ръка пистолета встрани от себе си. Оръжието гръмна и оглуши всички. Карпов застреля притежателя му в упор и мъжът се свлече по тухлената стена, оставяйки след себе си плътно размазано кърваво петно.