Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Огледах набързо всекидневната. Евтини мебели в колониален стил, лампа „Етан Ален“ и много пространство между мебелите, за да минава инвалидната количка. Избелели завеси, няколко вази с изкуствени цветя. Големият дебел килим беше протрит и имаше петна на няколко места. Вълната бе изтъняла от колелата на инвалидната количка.
От друга стая на първия етаж се чуваше телевизор, а от кухнята се разнасяше приятно ухание. Подуших въздуха.
— Готвите ли?
— Кейк с моркови — троснато отвърна жената. — За сина ми. Връща се у дома.
— Точно него сме дошли да видим. Джереми.
— Какво искате от Джереми?
Да, наистина, какво искахме от Джереми? Поне какво щяхме да му кажем?
Докато се колебаех и се опитвах да измисля нещо, Винс пое инициативата.
— Къде е Джереми, госпожо Слоун?
— Кои сте вие?
— Боя се, че ние задаваме въпросите, госпожо. — Тонът му беше властен, но той явно полагаше усилия да не звучи заплашително. Запитах се дали не се опитва да убеди Инид Слоун, че е ченге.
— Кои сте вие? — повтори тя.
— Може ли да говорим със съпруга ви Клейтън? — попитах аз.
— Няма го. В болница е.
Това ме изненада.
— Съжалявам. В болницата, която видяхме по пътя за насам ли е?
— Ако сте дошли от Луистън. Там е от няколко седмици. Трябва да взимам такси, за да отида да го видя. Всеки път, дотам и обратно.
Разбрах, че е важно да знаем какви жертви прави за съпруга си.
— Синът ви не може ли да ви закара? — попита Винс. — Толкова отдавна ли го няма?
— Той има работа. — Тя придвижи инвалидната количка малко напред, сякаш искаше да ни избута на верандата.
— Надявам се, че съпругът ви не е болен сериозно — рекох аз.
— Съпругът ми умира. Има рак и разсейки навсякъде. Сега е само въпрос на време. — Инид Слоун се поколеба и ме погледна. — Вие ли се обадихте по телефона и търсихте Джереми?
— Да. Трябва да се свържа с него.
— Казал ви е, че отива в Кънектикът?
— Мисля, че така каза.
— Не ви е казвал такова нещо. Питах го. Не е казал на никого къде отива. Е, откъде знаете?
— Предлагам да продължим разговора вътре — намеси се Винс и пристъпи напред.
Инид Слоун се вкопчи в колелата на количката.
— Не мисля така.
— Аз пък мисля. — Винс хвана облегалките за ръце на количката и я бутна навътре.
— Хей. — Протегнах ръка и го докоснах по рамото. Нямах намерение да се държим грубо със старица в инвалидна количка.
— Не се тревожи — успокои ме той. — На верандата е студено и не искам госпожа Слоун да се разболее и да умре.
Вече не ми пукаше много какви думи подбира.
— Престанете. — Инид Слоун заудря ръцете му.
Винс я вкара вътре и аз реших, че нямам друг избор, освен да ги последвам. Влязох и затворих външната врата.
— Не виждам защо трябва да увъртаме — заяви той. — Задай въпросите си.
— Кои сте вие, по дяволите? — злобно изсъска Инид.
Стъписах се.
— Госпожо Слоун — започнах аз. — Казвам се Тери Арчър. Името на съпругата ми е Синтия Биги.
Тя се втренчи в мен и отвори уста. Направо онемя.
— Виждам, че името на съпругата ми ви говори нещо, а може би и моето.
Инид продължаваше да мълчи.
— Искам да ви питам нещо. Може да ви прозвучи налудничаво, но ще ви помоля да бъдете търпелива, ако въпросите ми звучат нелепо.
Тя не проронваше дума.
— Вие ли сте майката на Синтия, Патриша Биги?
Инид Слоун се изсмя презрително.
— Не знам за какво говорите.
— Тогава защо се изсмяхте? Очевидно имената, които споменах, са ви познати.
— Напуснете дома ми. Говорите глупости.
Погледнах Винс. Изражението му беше каменно.
— Виждал ли си майката на Синтия, освен когато се е качила в колата онази нощ?
Той поклати глава.
— Не.
— Възможно ли е тази жена да е майка й?
Винс присви очи и се вгледа в нея.
— Не знам. Мисля, че е малко вероятно.
— Ще са обадя на полицията — заяви Инид и обърна количката.
Винс я заобиколи и посегна да хване дръжките, но аз му направих знак да я остави.
— Може би идеята е добра. Всички ще чакаме Джереми да се прибере и ще го разпитаме пред полицаите.