Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Често ме е питал дали подозирам някого.
— А вие подозирате ли някого?
— Не.
— Симпатичен ли ви е Чарлс? — Дебелите пръсти на Джерард затрепериха слабо, нелепо. Заиграха с кибритена кутийка над попивателната преса.
Гай се сети как Бруно въртеше кибритена кутийка във влака, как я изпусна върху пържолата.
— Да, симпатичен ми е — озадачено отвърна той.
— Не ви ли е досаждал? Не ви ли се е натрапвал много пъти?
— Не бих казал — отвърна Гай.
— Не ви ли стана неприятно, когато Бруно дойде на сватбата ви?
— Не.
— Чарлс споменавал ли ви е, че мрази баща си?
— Да.
— Някога да ви е споменавал, че би желал да го убие?
— Не — със същия делови тон отвърна Гай.
Джерард измъкна обвитата с кафява хартия книга от едно чекмедже в бюрото си.
— Ето книгата, която Чарлс е смятал да ви прати по пощата. За съжаление не мога да ви я върна в момента, понеже може да ми дотрябва. Как вашата книга е попаднала у Чарлс?
— Каза ми, че я е намерил във влака. — Гай не откъсваше очи от вялата загадъчна усмивка на Джерард. Беше забелязал подобие на такава усмивка, когато Джерард идва у тях, ала само подобие. А това сега бе усмивка, която преднамерено предизвикваше неприязън. Тя бе професионално оръжие. Как ли би се чувствувал човек, помисли си Гай, ако всеки ден вижда тази усмивка? Неволно погледна към Бруно.
— И не сте се виждали във влака? — Джерард премести поглед от Гай към Бруно.
— Не — отвърна Гай.
— Говорих с келнера, който ви е обслужвал в купето на Чарлс.
Гай не отместваше поглед от Джерард. Помисли си, че неподправеният срам е по-сразяващ от чувството за вина. Усещаше се сразен, въпреки че седеше изопнал рамене, вперил поглед в Джерард.
— И какво от това? — пискливо се обади Бруно.
— Ами просто ме интересува защо вие двамата се мъчите да донесете вода от девет кладенци, та да излезе, че сте се запознали няколко месеца по-късно. — Джерард развеселено поклати глава, изчаквайки ефекта от казаното. — Не искате да ми отговорите. Е, значи отговорът е очевиден. Вероятният отговор.
И тримата знаеха отговора, помисли си Гай. Той вече се носеше из въздуха, свързваше него с Бруно, Бруно с Джерард, Джерард с него. Отговорът, който според Бруно не можеше никому да хрумне, завинаги липсващата брънка.
— Ще ми отговориш ли, Чарлс, като си прочел толкова много детективски романи?
— Не зная накъде биеш.
— Жена ви е била убита няколко дни след това, мистър Хейнс. А след няколко месеца — бащата на Чарлс. Първото ми предположение очевидно е, че и двамата сте знаели, че тези убийства ще се извършат…
— О, глупости! — прекъсна го Бруно.
— … и сте ги обсъдили. Естествено, чисто предположение. Ако допуснем, че сте се запознали във влака. Къде се запознахте? — Джерард се усмихна. — Мистър Хейнс?
— Да — произнесе Гай, — запознахме се във влака.
— И защо толкова се страхувате да го признаете? — Джерард втикна луничавия си пръст пред носа му и Гай отново усети зад делничния вид способността му да внушава ужас.
— Не зная — отвърна Гай.
— Причината не беше ли, че Чарлс ви довери как би желал баща му да бъде убит? И вие се притеснявахте, защото знаехте, нали, мистър Хейнс?
Това ли беше козът на Джерард? Гай бавно отрони:
— Чарлс не е споменавал нищо, свързано с убийството на баща му.
Джерард успя да улови усмивката на доволство, прокраднала се върху лицето на Чарлс.
— Естествено, това е чисто предположение — повтори той.
Гай и Бруно излязоха заедно от сградата. Джерард ги бе отпратил заедно и те заедно поеха покрай дългия блок към малкия парк, където бе входът на метрото и спираха таксита. Бруно се извърна назад към тясната висока сграда, откъдето бяха излезли, и каза:
— Въпреки това още не разполага с нищо. Откъдето и да го погледнеш, не разполага с нищо.
Беше мрачен, но спокоен. Изведнъж Гай осъзна колко хладнокръвно Бруно бе издържал на атаката на Джерард. А той непрекъснато си го представяше как изпада в истерия, ако го притиснат. Крадешком погледна високата приведена фигура до себе си, обзет от същото безразсъдно, безумно чувство за другарство както тогава в ресторанта. Ала нямаше какво да каже. Бруно сигурно се досещаше, че Джерард няма да им разкрие всичко, което е научил.
— Мен ако питаш — продължи Бруно, — странното с, че Джерард издирва не нас, а други хора.
42
Джерард пъхна пръста си между решетките на кафеза и го заклати срещу птичето, което ужасено размаха крилца към отсрещната страна. Приглушено си подсвиркваше.