Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Как можем да се справим? — попита Били Гудуин.
— На този въпрос не може да се отговори — каза Калис. — Ще кажа само, че кралят и няколко от приближените му знаят тайната. Другите няма нужда да я знаят. Всичко, което трябва да знаем, е, че задачата ни е да ги спрем.
— И как? — попита Биго. — От това, което казахте, се разбра, че сте загубили почти две хиляди души и че сега армията им е два пъти по-голяма от онази, срещу която сте воювали. Как тогава?
— Ние не отиваме в Новиндус, за да се изправим срещу тази победоносна армия, Биго. — Калис огледа бойците си. — Ние отиваме в Новиндус, за да се присъединим към нея.
12.
Пристигане
Ерик примигна от болка.
Ритникът, който му бе нанесъл Накор при удар със завъртване, наистина беше силен.
— Продължаваш да нападаш като разярен бик — озъби се исаланецът. Лицето му беше като набръчкана кожа, но в очите му имаше младежка живост. Шо Пи наблюдаваше внимателно как неговият сънародник се завърта отново, но Ерик неочаквано се отдръпна — тъкмо навреме, за да избегне нов удар в гърдите и да успее да се завърти и да заеме защитна поза.
— Защо? — извика нервно Накор. — Защо се дръпна?
Ерик издиша шумно, после жадно пое въздух. Потта се лееше по лицето и тялото му.
— Защото… щях да изляза… от равновесие.
Накор се ухили и Ерик още веднъж бе поразен от този странен човек, който само преди месец се бе качил на кораба им и вече бе обикнат от всички. Разказваше небивали истории, почти със сигурност измислени, а това, че побеждаваше постоянно на карти, караше Ерик да мисли, че сигурно шмекерува. Но ако имаше лъжец и измамник на карти, на който можеше да се вярва, то това беше Накор.
Шо Пи застана до Накор.
— Добре е да знае кога да се преустрои и кога да атакува. — Той се поклони и Ерик отвърна на поклона. В началото Ерик, както и другите, смяташе този ритуал за странен и му се надсмиваше, но сега, също като останалите, го изпълняваше, без да се замисля. Вече бе разбрал, че ритуалите му помагат да се съсредоточи.
— Учителю… — започна Шо Пи.
— За последен път ти казвам да не ме наричаш учител!
Мъжете се разсмяха. През първата седмица от идването на Накор Шо Пи бе решил, че именно дребният човек е учителят, когото е трябвало да търси по съвет на монасите на Дала. Накор най-енергично отричаше и нелепите им отношения продължаваха и сега. Най-малкото веднъж при всеки разговор Шо Пи наричаше Накор „учителю“, а дребосъкът го молеше да престане.
— Мисля, че трябва да покажем на хората ши-то-ки — каза Шо Пи, без да обръща внимание на думите на сънародника си.
— Ами покажи им — кимна Накор. — Аз се уморих. Ще седна ей там и ще изям един портокал.
Ерик размърда лявото си рамо, което се бе вдървило от ритника. Шо Пи забеляза това и попита:
— Боли ли?
— Тук ме стяга — кимна Ерик, като посочи малко по-долу от десния гръден мускул — но чувствам болка през целия врат, до лакътя. Рамото ми е вдървено.
— Ела тук — каза Шо Пи.
Накор наблюдаваше и кимна утвърдително, когато Шо Пи накара Ерик да коленичи, направи жест с дясната си ръка, после положи длани върху раменете на младежа. Очите на Ерик се разшириха от учудване, когато почувства топлина от дланите на Шо Пи. Туптенето в рамото му бързо затихна.
— Какво направи? — попита той.
— В страната ми това е известно като рейки — каза Шо Пи. — В тялото има изцеляваща енергия. Точно тя ни помага да се възстановим от рани или болести.
Когато топлината отпусна ударения мускул, Ерик каза:
— Можеш ли да ме научиш на това?
— Ще отнеме доста време и…
— Ха! — кресна Накор, надигна се от мястото си, захвърли полуизядения портокал и каза: — Пак монашески дрънканици! Рейки не е тайнствена медитация; не е и молитва. Това е нещо съвсем естествено. Всеки може да го прави!
После махна на Шо Пи да се отмести и застана над Ерик.
— Искаш да можеш да правиш това ли?
— Да — отвърна младежът.
— Дай си дясната ръка — каза Накор.
Ерик си подаде ръката и Накор я обърна с дланта нагоре. После затвори очи, направи някакви знаци и го удари много силно по ръката. Очите на младежа се насълзиха и той попита:
— Защо ме удари така?
— Събуждам енергиите — отвърна Накор. — Сега постави ръката си тук. — Той премести ръката върху рамото му и Ерик почувства, че от неговата ръка се излъчва същата топлина като от тази на Шо Пи.
— Това протича без молитви или медитация — каза Накор. — Винаги е така — когото и да докоснеш, ще лекуваш. Сега ще ти покажа как да поставяш ръката си. — После се обърна към Шо Пи. — Мога да науча тези хора да използват силата си за два дни, момче. Без твоите мистични глупости. Храмът твърди, че това е магическа сила, но това не е дори и добър фокус. Дължи се просто на факта, че повечето хора са достатъчно глупави и не знаят, че сами разполагат със силата и че могат да я използват.