Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
— И къде се крие това чувство? В панталона ти, може би?
Джордан изглеждаше възмутен.
Изабел махна със слабата си изрисувана ръка.
— Виж, каквото и да си правил в миналото, вече е минало. Знам, че сега си претор лупус и
обясних на Мая какво значи това. Тя се съгласи да преглътне присъствието ти и ще се прави, че не съществуваш. Но това е всичко. Не я закачай, не се опитвай да я заговаряш, дори не я
поглеждай или ще те смачкам така, че ще заприличаш на малко оригами на върколак.
Саймън се изхили.
— Смей се колкото искаш — Изабел посочи към него. — И с теб не иска да говори.
Изглежда толкова зашеметяващо тази вечер, че ако си падах по мацки, щях да се пробвам, но
и на двамата ви е забранено да говорите с нея. Ясно?
Те кимнаха, забили поглед в обувките си като гимназисти, които току-що са били наказани.
Изабел се отблъсна от стълба.
— Страхотно. Да влизаме.
15
Beati Bellicosi
Пространството в „Айрънуъркс” беше като живо от накачените блестящи разноцветни
светлини. Много гости вече седяха по масите, но също толкова се разхождаха наоколо,
понесли чаши с шампанско. Сервитьори — които също бяха върколаци, явно глутницата на
Люк се грижеше за цялото тържество, забеляза Саймън — се движеха сред гостите и им
подаваха чаши. Саймън отказа една. От купона на Магнус избягваше да пие нещо, което не
беше приготвил сам.
Мая стоеше до една от тухлените колони, говореше с двама други върколаци и се смееше.
Беше облечена с поразителна обшита с оранжев сатен рокля, която подчертаваше тъмната й
кожа, а косата й беше като ореол от кафяво златни къдрици около лицето. Тя забеляза
Саймън и Джордан и многозначително им обърна гръб. Гърбът на роклята й беше изрязан
във формата на буквата „V” и разкриваше много гола плът, включително и татуировка на
пеперуда в долната част на гръбнака.
— Това го нямаше преди — каза Джордан. — Говоря за татуировката.
Саймън погледна Джордан. Той зяпаше бившата си приятелка с очевиден копнеж и това,
помисли си Саймън, щеше да накара Изабел да го фрасне по лицето, ако не беше по-
внимателен.
— Хайде — каза той, сложи ръка на гърба на Джордан и леко го побутна. — Да видим къде
са местата ни.
Изабел, която ги наблюдаваше през рамо, се усмихна като котка.
— Добра идея.
Проправиха си път през тълпата към мястото, където бяха разположени масите и откриха, че
тяхната е вече почти заета. Клеъри седеше на един от столовете и гледаше чашата си за
шампанско, пълна с нещо, което по всяка вероятност беше джинджифилова бира. До нея
седяха Алек и Магнус; и двамата носеха тъмните костюми, с които бяха пристигнали от
Виена. Магнус си играеше с ресните на дългия си бял шал. Алек, с кръстосани на гърдите
ръце, беше забил ядосано поглед някъде в пространството.
Когато видя Саймън и Джордан, Клеъри скочи на крака и облекчение заля лицето й.
Заобиколи масата, за да поздрави Саймън и той видя, че носи много изчистена копринена
рокля с цвят на слонова кост и ниски сандали. Понеже обувките й не бяха на ток, тя
изглеждаше съвсем дребна. Пръстенът на Моргенстърн висеше на врата й и среброто
проблясваше, закачено на верижката. Тя протегна ръце да го прегърне и промърмори.
— Мисля, че Алек и Магнус са скарани.
— Така изглежда — прошепна той в отговор. — Къде е гаджето ти?
Тогава тя дръпна ръцете си от врата му.
— Ще дойде по-късно — тя се обърна. — Здрасти, Кайл.
Той се усмихна малко неловко.
— Всъщност се казвам Джордан.
— И аз така чух — Клеъри махна към масата. — По-добре да седнем. Предполагам, че
съвсем скоро ще започнат тостовете и прочее. И се надявам да донесат храната.
Всички седнаха. Настъпи дълга, неловка тишина.
— Е — каза накрая Магнус, прокарвайки дълъг бял пръст по ръба на чашата си с шампанско
— Джордан, чух, че си претор лупус. Виждам, че носиш техен медальон.
Джордан кимна. Бузите му горяха, зелените му очи блестяха и беше ясно, че не слуша
внимателно разговора. Той следеше с поглед Мая, която се движеше през залата, и пръстите
му нервно се свиваха и разпускаха около ръба на покривката. Саймън се зачуди дали изобщо
съзнава какво прави.
— Вече от три години.
— Добра организация — каза Магнус. — Познавам мъжа, който я основа в началото на 1800
година. Уулси Скот. Уважавана и стара фамилия върколаци.
Алек издаде неприятен гърлен звук.
— И с него ли си спал?
Котешките очи на Магнус се разшириха.