Град на паднали ангели

В района около „Айрънуъркс” имаше главно складове и художествени галерии, беше от типа

квартали, които оставаха безлюдни през нощта, така че Джордан и Саймън лесно намериха

къде да паркират. Саймън изскочи от колата и видя, че Джордан вече е на тротоара и го

гледаше критично.

Саймън не беше взел хубави дрехи, когато си тръгна от къщи. Нямаше нищо луксозно —

само късо спортно яке, което някога е било на баща му, — така че двамата с Джордан цял

следобед кръстосваха Ийст Вилидж за нещо прилично за обличане. Накрая бяха намерили

стар костюм, марка „Дзеня”, в магазин на име „Любовта ще спаси света”. В него се

продаваха най-вече блестящи ботуши с платформи и шалове „Пучи” от шейсетте. Саймън

заподозря, че Магнус си купува дрехите от там.

— Какво? — попита сега той и неловко придърпа ръкавите на сакото. Беше му леко тясно,

но според Джордан никой нямаше да забележи, ако не го закопчаваше. — Толкова зле ли

изглеждам?

Джордан сви рамене.

— Ако се погледнеш в огледало, то няма да се счупи. Само се питах дали си въоръжен.

Искаш ли нещо? Кама, може би? — той леко отвори собственото си сако и Саймън видя

нещо дълго и метално да проблясва в подплатата.

— Нищо чудно, че с Джейс толкова си паснахте. И двамата сте като шантави самоходни

арсенали. — Саймън поклати глава загрижено, обърна се и тръгна към входа на

„Айрънуъркс”, който беше от другата страна на улицата. Над него имаше широка златна

тента, която хвърляше правоъгълна сянка върху тротоара, както и червен килим с

избродиран златен вълк върху него. Нямаше как това да не развесели Саймън.

Облегната на един от стълбовете, които поддържаха тентата, стоеше Изабел. Беше вдигнала

косата си и носеше дълга червена рокля с цепка отстрани, която разкриваше по-голямата

част от крака й. Златни обръчи обвиваха дясната й ръка. Те приличаха на гривни, но Саймън

знаеше, че всъщност това е камшикът й от злато и сребро. Тя цялата беше покрита със знаци.

Те се виеха по ръцете й, пълзяха нагоре по бедрото й, обвиваха гърлото й и красяха гърдите

й. Голяма част от знаците се виждаха, благодарение на дълбокото деколте на роклята й.

Саймън се опита да не я зяпа.

— Здравей, Изабел — каза той.

До него Джордан също се опитваше да не я зяпа.

— Хм — каза той. — Здрасти. Аз съм Джордан.

— Срещали сме се — отвърна Изабел студено и пренебрегна подадената й ръка. — Мая се

опита да откъсне лицето ти. Добре се справи.

Джордан изглеждаше притеснен.

— Тя тук ли е? Добре ли е?

— Тук е — каза Изабел. — А дали е добре, не е твоя работа…

— Чувствам се отговорен — каза Джордан.