Град на паднали ангели

— Казвай. Харесвам проблемите.

— Не съм сигурен, че ще харесаш този — каза той колебливо и набързо й обясни ситуацията.

Тя ахна тихо, когато й разказа как бе ухапал Морийн; Саймън усети как гърлото му се стегна.

— Саймън — прошепна тя.

— Знам, знам — каза той нещастно. — Мислиш ли, че не съжалявам? Дори много повече.

— Ако я беше убил, щеше да нарушиш Закона. Щеше да станеш престъпник. Аз трябваше да

убия теб.

— Но не го направих — каза той и гласът му потрепери. — Не го направих. Джордан се

кълне, че е била добре, когато я е качил в таксито. А и във вестника пише, че гърлото е

прерязано. Не съм го направил аз. Бил е някой друг, за да се добере до мен. Но не знам защо.

— Не сме приключили с този въпрос — гласът й беше твърд. — Но първо отиди да вземеш

бележката, която са ти оставили. Искам да ми я прочетеш.

Саймън направи каквото му каза и беше възнаграден с рязко поемане на въздух от страна на

Изабел.

— Знаех, че адресът ми звучи познато — каза тя. — Клеъри ме накара да се срещнем там

вчера. Това е адресът на църква в центъра. Щабът на някаква демонична секта.

— Какво може да иска една демонична секта от мен? — попита Саймън и в замяна Джордан

го изгледа любопитно, той все пак чуваше само половината разговор.

— Не знам. Ти си Дневен вампир. Имаш откачени сили. Примамлива мишена за лунатици и

черни магьосници. Просто така стоят нещата. — Изабел можеше да прояви малко повече

съчувствие, помисли си Саймън. — Виж, нали ще дойдеш на партито в „Айрънуъркс”? Ще се

видим там и ще обсъдим следващата си стъпка. И ще кажа на мама какво се е случило с теб.

Те вече разследват църквата Талто и ще добавят тази информация към останалите.

— Сигурно ще дойда — каза Саймън. Последното нещо, което му се искаше да направи, е да

ходи на парти.

— И доведи и Джордан — каза Изабел. — Бодигардът ти ще ни е от полза.

— Не мога. Мая ще бъде там.

— Аз ще говоря с нея — отвърна Изабел. Прозвуча по-уверена, отколкото Саймън би бил на

нейно място. — Ще се видим там.

Тя затвори. Саймън се обърна към Джордан, който лежеше на дивана, подпрял глава на една

от плетените възглавници.

— Колко от разговора успя да разбереш? — попита той.

— Достатъчно, за да знам, че довечера ще ходим на парти — отвърна Джордан. — Чух за

купона в „Айрънуъркс”. Но не съм от глутницата на Гароуей, така че не съм поканен.

— Май ще трябва да дойдеш като моя дама — Саймън пъхна телефона обратно в джоба си.

— Уверен съм в мъжествеността си, така че това не ме притеснява — каза Джордан. — Но

не е зле да потърсим какво да облечем — провикна се той, когато Саймън тръгна към стаята

си. — Искам да бъдеш красив.